23.3.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 86/6
Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд — град Варна — България) — „ЛВК-56“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
(Дело C-643/11) (1)
(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принцип на данъчен неутралитет - Право на приспадане - Отказ - Член 203 - Начисляване на ДДС във фактурата - Изискуемост - Наличие на облагаема сделка - Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател - Необходимост)
2013/C 86/09
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд — град Варна
Страни в главното производство
Жалбоподател:„ЛВК-56“ ЕООД
Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
Предмет
Преюдициално запитване — Административен съд-Варна — Тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 2012 г., стр. 15) — Право на приспадане на заплатения по получени доставки ДДС — Доказателства за съществуването на данъчното събитие — Практика на данъчната администрация да отказва правото на приспадане на ДДС да се предостави на получателя на облагаема доставка на стоки поради липсата на документи, удостоверяващи действителната доставка, въпреки констатацията за изискуемост на данъка на равнището на доставчика
Диспозитив
1.
Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка,
—
само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.
2.
Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
(1) ОВ C 80, 17.3.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy