25.8.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 258/8
Определение на Съда (седми състав) от 27 април 2012 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/U. Notermans-Boddenberg
(Дело C-114/11) (1)
(Членове 18 ЕО и 39 ЕО - Моторни превозни средства - Използване в държава членка на регистрирано в друга държава членка лично моторно превозно средство - Данъчно облагане на това превозно средство в първата държава членка при пускането му в употреба по националната пътна мрежа - Моторно превозно средство, взето при преместване в първата държава членка и използвано както за лични цели, така и за пътуване до място на работа във втората държава членка)
2012/C 258/12
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën
Ответник: U. Notermans-Boddenberg
Предмет
Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Тълкуване на членове 18 ЕО и 39 ЕО (понастоящем членове 21 ДФЕС и 45 ДФЕС) — Национална правна уредба, съгласно която пускането в употреба на автомобил по националната пътна мрежа се облага с данък при регистрацията на автомобила — Данъчно облагане на лице, преместило се от друга държава членка, което е гражданин на тази държава членка и при преместването си е взело със себе си регистрирания в тази държава членка автомобил, който използва трайно за частни цели и с оглед на неговата работа: при пътувания във връзка с неговата работа до тази друга държава членка
Диспозитив
Член 39 ЕО следва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която задължава местните за тази държава лица, преместили се от друга държава членка и взели със себе си регистрирано в последната държава членка моторно превозно средство, да заплатят при пускането в употреба на това превозно средство по националната пътна мрежа данък, който обикновено се дължи при регистрацията на превозно средство в първата държава членка, когато посоченото моторно превозно средство трайно се използва основно на територията на първата държава членка, независимо че това използване включва и извършваните от посочените местни лица пътувания до мястото им на работа във втората държава членка.
(1) ОВ C 152, 21.05.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy