23.2.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/2
Определение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Parma — Италия) — Danilo Debiasi/Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma
(Дело C-560/11) (1)
(Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Явна недопустимост - Член 99 от Процедурния правилник - Отговор, който не оставя място за разумно съмнение - Данъчни въпроси - ДДС - Член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива ДДС - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Частни или публични оператори в здравния сектор, упражняващи освободена дейност - Национална правна уредба, която изключва приспадането на данъка, свързан с придобиването на стоки или услуги, използвани в рамките на освободените дейности - Частично облагане с ДДС)
2013/C 55/02
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Commissione tributaria provinciale di Parma
Страни в главното производство
Жалбоподател: Danilo Debiasi
Ответник: Agenzia delle Entrate Ufficio di Parma
Предмет
Преюдициално запитване — Commissione tributaria provinciale di Parma — Тълкуване на член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Приспадане на платения по получени доставки данък — Частни или публични оператори в здравния сектор, упражняващи освободена дейност — Национална правна уредба, която изключва приспадането на данъка, свързан с придобиването на стоки или услуги, използвани в рамките на посочените освободени дейности
Диспозитив
Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не разрешава приспадането на данъка върху добавената стойност, платен за получени доставки на стоки и услуги, използвани за нуждите на освободени дейности, и която в резултат от това предвижда, че правото на приспадане на този данък на данъчнозадължено лице, осъществяващо освободени и облагаеми доставки, се изчислява пропорционално в съответствие със съотношението между стойността на операциите с право на приспадане и общата стойност на операциите, извършени през годината, включително освободените здравно-медицински услуги.
(1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy