ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА J. KOKOTT
представено на 7 февруари 2013 година ( 1 )
Дело C‑546/11
Dansk Jurist- og Økonomforbund, действащ от името на Erik Toftgaard
срещу
Indenrigs- og Sundhedsministeriet
(Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания)
„Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Забрана за дискриминация, основана на възраст — Национална разпоредба, предвиждаща при съкращаване на длъжността на държавния служител да продължи да се изплаща възнаграждение в продължение на три години, ако държавният служител не е навършил 65 години — Изключение по член 6, параграф 2 от Директивата — Професионални социалноосигурителни схеми — Обхват на изключението — Обосноваване на разликите в третирането съгласно член 6, параграф 1 от Директивата“
I – Въведение
1.
В Дания държавните служители, които са освободени от работа поради съкращаване на длъжността им, продължават да получават трудовото си възнаграждение преди съкращаването на длъжността за срок от три години. Все пак държавните служители, които са навършили 65 години и поради това могат, но не са длъжни да се пенсионират, нямат право на такова възнаграждение за оставане на разположение. В настоящото дело се поставя въпросът дали това ограничение може да се разглежда като дискриминация, основана на възраст, която противоречи на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите ( 2 ).
2.
При това Съдът за първи път е сезиран с искане да разясни обхвата на предвиденото в член 6, параграф 2 изключение от забраната за дискриминация при професионални социалноосигурителни схеми ( 3 ).
II – Правна уредба
А– Право на Съюза
3.
Приложното поле на Директива 2000/78 е определено в член 3 от нея:
„1. В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага [спрямо] всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:
[…]
в)
условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;
[…]
3. Настоящата директива не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила.
[…]“.
4.
Член 6 от Директива 2000/78, който урежда „разликите в третирането на основание възраст“, гласи:
„1. Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално[то] право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Такива разлики в третирането могат да включват [по-специално]:
а)
създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;
б)
определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;
[…]
2. Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират[, че] фиксирането на възраст за достъп до [професионални] социалноосигурителни схеми [или за получаване на] право на пенсия [за осигурителен стаж и възраст] или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или [за] групи или категории [работници или служители] и използването в контекст на такива схеми на […] критери[я възраст] […] при [актюерските] изчисления не представляват дискриминация на основание възраст, [ако] се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол“.
Б– Национално право
5.
Директива 2000/78 е транспонирана в Дания с Lov om forbud mod forskelsbehandling på arbejdsmarkedet m.v. ( 4 ) Член 6a от този закон транспонира член 6, параграф 2 от Директива 2000/78. Той допуска определянето на възрастови граници относно достъпа до професионални социалноосигурителни схеми ( 5 ) и използването на критерия възраст при актюерските изчисления за нуждите на тези схеми.
6.
Член 32, параграфи 1 и 4 от Закона за държавния служител (Tjenestemandslov) ( 6 ) в редакцията му в сила към датата на уволнението на Erik Toftgaard предвижда следното:
„Като се спазва предвиденото в параграфи 3—5, държавен служител, освободен поради съкращаване на длъжността вследствие на промени в организацията или в начина на работа на администрацията, продължава да получава в продължение на три години възнаграждението, което е получавал към момента на неговото уволнение.
[…]
Не е налице право на възнаграждение за оставане на разположение, когато заинтересованото лице
l)
е прехвърлено или назначено на друга длъжност, която на основание на членове 12 и 13 е длъжно да приеме,
2)
е навършило 65 години,
3)
е навършило определената за съответната длъжност възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или
4)
поради заболяване или негодност за извършване на съответната работа към момента на уволнението му не е в състояние да заеме съответната длъжност, която на основание на членове 12 и 13 би било длъжно да приеме“.
7.
Възнаграждението за оставане на разположение се заплаща от органа по назначаването и държавният служител е длъжен да е на разположение на този орган за времето, в което получава посоченото възнаграждение. Ако органът по назначаването му определи подходяща длъжност, държавният служител е длъжен да я заеме. В случай че държавният служител не изпълни това задължение, той губи правото да получава възнаграждение за оставане на разположение.
8.
Член 29 от Закона за държавния служител е предвиждал общо задължение за пенсиониране на държавните служители при навършване на 70-годишна възраст, което обаче е отменено на 19 юни 2008 г., т.е. след напускането на г‑н Toftgaard.
9.
Съгласно Tjenestemandspensionslov ( 7 ) държавните служители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което зависи от служебния стаж на държавния служител, включително времето, през което е получавал възнаграждение за оставане на разположение. В случаите, в които държавният служител по принцип би имал право на възнаграждение за оставане на разположение, но то не е изплатено поради предвиденото в Закона за държавния служител ограничение на това право за ненавършилите 65 години държавни служители, времето, през което поради възрастовото ограничение на служителя не е изплащано възнаграждение за оставане на разположение, се зачита за осигурителен стаж.
III – Факти, преюдициални въпроси и производство пред Съда
10.
Erik Toftgaard е ръководител на областна администрация във Вайле. На 8 май 2006 г. той е уволнен, считано от 31 декември 2006 г. От този момент той има право на пенсия, защото вече е навършил 66 години. Уволнението е на основание съкращаване на неговата длъжност във връзка с преструктурирането на областната администрация. Г‑н Toftgaard посочва, че не желае да се пенсионира, а иска да бъде преместен на друга длъжност, като във връзка с това е готов да приеме намаление на възнаграждението.
11.
Неговият работодател отказва да му изплаща възнаграждение за оставане на разположение, на което всъщност държавните служители имат право в продължение на три години, ако са били освободени поради съкращаване на длъжността им. Работодателят мотивира отказа си с член 32 от Закона за държавния служител, съгласно който не съществува право на възнаграждение за оставане на разположение, ако към момента на уволнението му държавният служител е навършил 65 години и по този начин е придобил право на пенсия като държавен служител и на общата държавна пенсия за осигурителен стаж. Като навършило 65 години лице, г‑н Toftgaard имал право, но не и задължение, да излезе в пенсия.
12.
Г‑н Toftgaard тълкува този отказ за изплащане на възнаграждение за оставане на разположение като дискриминация, основана на възраст. Поради това той, представляван от Dansk Jurist- og Økonomforbund ( 8 ), предявява иск срещу работодателя си, Indenrigs- og Socialministeriet ( 9 ), пред Østre Landsret ( 10 ). След отхвърлянето на иска той обжалва съдебното решение пред Højesteret. Според Højesteret за разрешаване на правния спор е необходимо тълкуване на член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78.
13.
Поради това с определение от 7 октомври 2011 г., постъпило в секретариата на Съда на 26 октомври 2011 г., Højesteret решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1.
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 200/78 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми или за получаване на пенсия или обезщетение по тези социалноосигурителни схеми не представлява дискриминация само когато тези социалноосигурителни схеми се отнасят до пенсия за осигурителен стаж и възраст или до обезщетения за инвалидност?
2.
Трябва ли член 6, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови граници се отнася само за достъпа до такива схеми, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови ограничения се отнася и за правото на изплащане на пенсия или обезщетения по такива схеми?
3.
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли изразът „[професионални] социалноосигурителни схеми“ в член 6, параграф 2 да включва и институт като възнаграждението за оставане на разположение („rådighedsløn“), предвидено в член 32, параграф 1 от Закона за държавния служител, в съответствие с който, като специална закрила при уволнение поради съкращаване на длъжността му, държавният служител има право да продължи да получава изплащаното му до този момент трудово възнаграждение в продължение на три години, като този период се зачита за осигурителен стаж, при положение че в замяна на това този държавен служител остава на разположение на работодателя за назначаването му на друга подходяща длъжност?
4.
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 32, параграф 4, точка 2 от датския Закон за държавния служител, който предвижда, че на държавен служител, навършил възраст, на която има право да получава общата държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се изплаща възнаграждение за оставане на разположение, ако бъде съкратена неговата длъжност?“.
14.
В производството пред Съда, наред с представлявания от DJØF ищец в главното производство и Kommunernes Landsforening ( 11 ), писмени становища представят датското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия, които вземат участие и в съдебното заседание. В писмената фаза на производството взема участие и Danske Regioner заедно с KL.
IV – Правен анализ
А– По първия преюдициален въпрос
1. Действие на Директива 2000/78 ratione personae и ratione materie
15.
Преди всичко следва да се провери дали въпросът попада в приложното поле на Директива 2000/78. Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 тя се прилага „[в] границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, […] [спрямо] всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с: […] условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.
16.
Като държавен служител на ръководен пост в датската областна администрация г‑н Toftgaard е бил служител в „публичния сектор“, съответно в „публичен орган“, поради което попада в приложното поле ratione personae на Директива 2000/78.
17.
От член 3, параграф 3 във връзка със съображение 13 от Директивата става ясно, че тя не се прилага нито към схемите за социално осигуряване и социална закрила, придобивките от които не се приравняват на заплащане по смисъла на понятието за целите на прилагането на член 157 ДФЕС ( 12 ), нито за каквито и било видове заплащане от страна на държавата, което има за цел предоставяне на достъп до заетост или продължаване на заетостта.
18.
Приложимостта на Директивата в настоящия случай би могла да се изведе или от обстоятелството, че възнаграждението за оставане на разположение трябва да се разглежда като „заплащане“ по смисъла на член 157, параграф 2 ДФЕС, или от обстоятелството, че това възнаграждение трябва да се разбира като попадащо в обхвата на понятието „условие за уволнение“. Смятам, че е правилно първото разбиране.
19.
Съгласно постоянната практика на Съда под „заплащане“ по смисъла на член 157, параграф 2 ДФЕС се разбират всички настоящи или бъдещи придобивки в пари или в натура, при положение че същите са предоставени, включително непряко, от работодателя на работника въз основа на служебното правоотношение ( 13 ).
20.
Задължението за заплащане на възнаграждението произтича само от служебното правоотношение. Възнаграждението за оставане на разположение се изплаща месечно в продължение на три години и съответства на размера на възнаграждението, което държавният служител е получавал, преди да остане на разположение ( 14 ). Въпреки че преди всичко това възнаграждение за оставане на разположение не се изплаща като насрещна престация за осъществявана фактическа дейност при работодателя, държавният служител трябва да е готов и е длъжен по всяко време да приеме предложената му от работодателя подходяща длъжност. Ако не я приеме, той губи правото на възнаграждение за оставане на разположение.
21.
Възнаграждението се заплаща на основание на служебното правоотношение. Обстоятелството, че периодът, през който се получава възнаграждението за оставане на разположение, се зачита за осигурителен стаж за държавния служител, също насочва към извода, че служебното правоотношение продължава да съществува. По това възнаграждението за оставане на разположение се различава от обезщетението при уволнение, при което правната връзка между работодателя и работника се прекъсва окончателно, а при напускането на работника се изплаща еднократно обезщетение.
22.
Възнаграждението за оставане на разположение не представлява и заплащане на възнаграждение от страна на държавата, което има за цел предоставяне на достъп до заетост или поддържане на заетостта, по начина, по който това е предвидено в съображение 13. Всъщност в настоящия случай държавата заплаща възнаграждение за оставане на разположение във функцията си на публичен работодател.
23.
Следователно няма пречки и за прилагането на Директива 2000/78 ratione materiae. Поради това по-нататък следва да се провери дали не е налице разлика в третирането въз основа на възрастта.
2. Разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 2000/78
24.
Член 1 във връзка с член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 забранява дискриминацията, основана на възраст, в областта на заетостта и професиите. Дискриминацията представлява всяка неоправдана разлика в третирането.
25.
Съгласно член 2, параграф 2, буква а) във връзка с член 1 от Директивата пряка разлика в третирането въз основа на възрастта е налице, когато въз основа на възрастта му едно лице е, било е, или би било третирано по-неблагоприятно от друго лице в сравнима ситуация.
26.
Тъй като навършилите 65-години държавни служители нямат право на възнаграждение за оставане на разположение, а получават само пенсии, които са в по-нисък размер, разпоредба като член 32 от Закона за държавния служител води до пряка разлика в третирането въз основа на възрастта.
27.
KL и датското правителство са на мнение, че тази разлика в третирането е обоснована по член 6, параграф 2 от Директивата.
3. Обосноваване по член 6, параграф 2 от Директива 2000/78
28.
Съгласно текста на немски език на член 6, параграф 2 от Директивата държавите членки имат право да предвидят „dass bei den betrieblichen Systemen der sozialen Sicherheit die Festsetzung von Altersgrenzen als Voraussetzung für die Mitgliedschaft oder den Bezug von Altersrente oder von Leistungen bei Invalidität einschließlich der Festsetzung unterschiedlicher Altersgrenzen im Rahmen dieser Systeme für bestimmte Beschäftigte oder Gruppen bzw. Kategorien von Beschäftigten und die Verwendung von Alterskriterien im Rahmen dieser Systeme für versicherungsmathematische Berechnungen keine Diskriminierung wegen des Alters darstellt, solange dies nicht zu Diskriminierungen wegen des Geschlechts führt“ ( 15 ).
29.
Първият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до обхвата на това изключение. Само към професионалните социалноосигурителни схеми относно осигурителните рискове възраст и инвалидност ли се прилага член 6, параграф 2 от Директива 2000/78, или и към всички останали видове професионални социалноосигурителни схеми (например относно осигурителните рискове общо заболяване или безработица)? Този въпрос се разяснява, като се вземе предвид текстът на член 6, параграф 2 от Директивата на датски език. В нея се говори само за професионални социалноосигурителни схеми, като не се споменават понятията „възраст“ и „инвалидност“ ( 16 ). За разлика от това в текстовете на всички други езици се посочва правото на пенсия и на обезщетението за инвалидност.
30.
Както е видно от постоянната съдебна практика, разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете на всички езици на Европейския съюз ( 17 ). Използваната на един език формулировка не може да служи като единствената основа за тълкуване на разпоредбата в съответната държава или да има предимство в това отношение пред текстовете на другите езици. Това не би било в съответствие с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза ( 18 ).
31.
При различие между текстовете на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целта на правната уредба, част от която е тя ( 19 ).
32.
Съгласно текстовете на всички езици, освен на датски, член 6, параграф 2 от Директивата не се прилага за всички видове професионални социалноосигурителни схеми, а само спрямо пенсиите за осигурителен стаж и възраст и спрямо пенсиите за инвалидност.
33.
Ако целта на законодателя на Съюза, както счита датското правителство, е с член 6, параграф 2 от Директивата да обхване общо всички видове професионални социалноосигурителни схеми, той не би назовал изрично в текстовете на всички други езици две конкретни схеми, без по-конкретно да вмъкне израз като „по-специално“, който би показвал, че е налице примерно изброяване.
34.
Текстът на френски език по-специално показва особено ясно, че посочването на две конкретни социалноосигурителни схеми не е само примерно. В нея професионалните социалноосигурителни схеми са формулирани като вмъкната част, обособена със запетаи, вследствие на което става ясно, че споменаването на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и обезщетенията за инвалидност е изчерпателно ( 20 ).
35.
Ако беше налице изключение, надхвърлящо изрично посочените социалноосигурителни схеми, би следвало да се очаква, че в Директивата щяха изрично да се изброяват видовете социалноосигурителни схеми, които трябва да се обхванат. Така например антидискриминационната Директива 2006/54 относно равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите ( 21 ) изрично посочва схемите, които обхваща. Подобно изброяване обаче е излишно, тъй като член 6, параграф 2 по принцип трябва да обхваща само двете изрично посочени в него схеми, а именно пенсиите за осигурителен стаж и възраст и обезщетенията за инвалидност.
36.
В полза на ограничителното тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 са по-специално аргументи от телеологично естество и по-висшестоящият принцип за забрана на дискриминацията, основана на възраст.
37.
Директивата конкретизира забраната за дискриминация, основана на възраст, която е призната за основен принцип в правото на Съюза ( 22 ) и е закрепена в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права. Съгласно член 6, параграф 1 ДЕС, считано от 1 декември 2009 г., Хартата има същата юридическа сила като Договорите. Дерогацията на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст, трябва принципно да се тълкува ограничително ( 23 ). Следователно и поради това член 6, параграф 2 от Директивата не може да бъде тълкуван разширително в смисъл, че обхваща всички видове професионални социалноосигурителни схеми.
38.
Следователно член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 обхваща само схеми за осигуряване при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на обезщетения за инвалидност. Тъй като обезщетение като датското възнаграждение за оставане на разположение не е нито пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито обезщетение за инвалидност, в настоящия случай не е приложим член 6, параграф 2 от Директива 2000/78.
4. Междинно заключение
39.
Изключението, предвидено в член 6, параграф 2 от Директива 2000/78, е приложимо само за професионални социалноосигурителни схеми, които се отнасят до пенсии за осигурителен стаж и възраст или до обезщетения за инвалидност.
Б– По втория преюдициален въпрос
40.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали възможността да се определят възрастови граници съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 се отнася само за достъпа до тези схеми или и за правото на изплащане на обезщетения по подобна схема.
41.
С оглед на отговора ми на първия въпрос, съгласно който плащане като възнаграждението за оставане на разположение дори принципно не попада в приложното поле на член 6, параграф 2, не е необходимо да се дава отговор на този въпрос.
В– По третия преюдициален въпрос
42.
Третият преюдициален въпрос е поставен само в случай че на първия преюдициален въпрос се отговори отрицателно и като се има предвид отговорът на първия въпрос, третият също не е необходимо да бъде разясняван допълнително. Тъй като, предвид обстоятелството, че не се отнася нито до пенсията за осигурителен стаж и възраст, нито до обезщетението за инвалидност, възнаграждението за оставане на разположение не попада в приложното поле на член 6, параграф 2 от Директивата, може и да не се взема отношение по въпроса дали това възнаграждение изобщо е осигурително плащане, което е част от професионална социалноосигурителна схема.
Г– По четвъртия преюдициален въпрос
43.
Четвъртият преюдициален въпрос цели да се установи дали разликата в третирането въз основа на възрастта може при предоставянето на плащане като датското възнаграждение за оставане на разположение да бъде обосновано по член 6, параграф 1 от Директивата.
1. Обосноваване на разликата в третирането съгласно член 6, параграф 1 от Директивата
44.
Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представляват дискриминация, „ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.
45.
С тази формулировка Директива 2000/78 в крайна сметка описва принципа на пропорционалността като признато в правото на Съюза изискване за обосноваване на разликите в третирането. Ето защо, като цяло, за да бъде оправдана пряката дискриминация, съгласно член 6, параграф 1 от Директивата е необходимо съответната мярка да има законосъобразна цел и да издържа проверката за пропорционалност ( 24 ).
а) Законосъобразна цел
46.
Макар изброяването да не е изчерпателно, по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 законосъобразни цели са социалнополитически цели като тези от областта на политиката на заетостта, пазара на труда или професионалното образование ( 25 ).
47.
Текстът на закона не дава пояснения за целите, преследвани с член 32 от Закона за държавния служител. От него не става ясно защо държавни служители, които вече са достигнали 65-годишна възраст и поради това имат право да получават пенсия, нямат право да получават възнаграждение за оставане на разположение. От общия законов контекст обаче могат да се изведат други данни, които да послужат за изясняване на целта, с която е приет ( 26 ).
48.
В настоящия случай материали по изготвянето на закона, които са възпроизведени в преюдициалното запитване, съдържат обяснение относно целта на член 32 от Закона за държавния служител.
49.
Според тези материали възнаграждението за оставане на разположение е уредено за първи път през 1919 г., когато се нарича „възнаграждение за изчакване“. Целта на възнаграждението за оставане на разположение е да се осигури независимост на държавните служители от упражняването на личностен и политически натиск, както и да бъдат предпазени от прекалено големи промени в личното им положение. През 1969 г. са въведени изменения във връзка с възнаграждението за оставане на разположение. Наред с всичко останало, срокът за получаване на възнаграждението е ограничен до три години, без да може да превишава определената за длъжността възраст за пенсиониране. В материалите по изготвянето на измененията на закона промените са обосновани с мотива, че така може да се постигне баланс между държавните интереси да се приспособи и организира по-ефективно държавната администрация, от една страна, и закрилата на независимостта на държавните служители, от друга страна.
50.
С изменения на закона от 1991 г. правото на възнаграждение за оставане на разположение е ограничено, в смисъл че лица, навършили 67 години (по-късно тази възраст е намалена на 65 години), повече нямат право на такова възнаграждение.
51.
В мотивите към законопроекта това ограничение е обосновано с аргумента, че държавни служители, които са достигнали пенсионна възраст, не могат да бъдат преместени на друга длъжност. Поради това те не отговарят на общото условие за получаване на възнаграждение за оставане на разположение — да бъдат на разположение на работодателя за назначаване на друга длъжност. Когато държавният служител е надхвърлил значително 60 години, било твърде малко вероятно той да желае да започне работа на нова длъжност, което е свързано по необходимост с определено адаптиране. По-скоро е по-естествено такъв държавен служител да се пенсионира.
52.
Датското правителство подчертава значението на — законосъобразната — необходимост за държавата да се преструктурира и да организира по-ефективно администрацията. Законосъобразното очакване на администрацията държавният служител да е на разположение за заемане на нова длъжност обаче принципно не е налице в случая, когато държавният служител вече е придобил право на пенсия. Освен това правителството изтъква нуждата от закрила на държавните служители, която е удовлетворена чрез възнаграждението за оставане на разположение. Такава нужда от закрила не е вече налице според правителството, след като държавният служител е осигурен по друг начин, а именно чрез получаване на пенсия.
53.
С възнаграждението за оставане на разположение датският законодател несъмнено преследва цел на социалната политика: закрилата на независимостта на държавните служители от упражняването на политически и личностен натиск чрез социално отговорен подход при съкращаването на длъжности и преструктурирането на държавната служба.
54.
Комисията обаче е на мнение, че в рамките на проверката за обоснованост решаваща е не общата цел, която се преследва с възнаграждението за оставане на разположение, а именно гъвкавостта на администрацията и закрилата на държавните служители. Напротив, от значение била преследваната с ограничението конкретна цел. С ограничението се преследвала целта по общ начин да се изключи възможността държавните служители, които не са на разположение за заемане на нова длъжност, да получават възнаграждение за оставане на разположение. Тази цел се отнасяла само за вътрешните интереси на работодателя и затова не можела да се характеризира като цел на социалната политика в полза на общия интерес по смисъла на член 6, параграф 1.
55.
Този аспект засяга обаче разгледания по-нататък въпрос дали мярката е подходяща и необходима ( 27 ).
б) Не са налице мерки, които не са явно неподходящи
56.
Съдът е установил, че държавите членки разполагат с широко право на преценка при избора на мерки, с които е възможно да постигнат целите си в областта на социалната политика и заетостта ( 28 ). Това означава, че предприетите мерки не могат да бъдат явно неподходящи за постигането на преследваната цел ( 29 ).
57.
Разпоредба, подобна на член 32 от Закона за държавния служител, гарантира, че възнаграждение за оставане на разположение получават само държавни служители, които все още не могат да получават пенсия. Следователно такова право имат само лица, за които с по-голяма вероятност може да се очаква, че всъщност са действително на разположение за заемане на нова длъжност. Целта на мярката е да се реализира по-лесно преструктурирането на администрацията, като се запази независимостта на държавните служители с оглед на конкретната нужда от закрила на съответния държавен служител. Разглежданата в настоящия случай мярка не е явно неподходяща да осъществи тази цел на мярката.
в) Необходимост
58.
Дадена мярка е „необходима“, ако преследваната законосъобразна цел не може да бъде постигната с по-малко ограничително и също толкова ефикасно средство.
59.
Член 32 от Закона за държавния служител изключва от правото на възнаграждение за оставане на разположение всички държавни служители, които имат право да получават пенсия. Тази разпоредба не отчита обстоятелството дали държавните служители наистина желаят да се пенсионират, или по-скоро остават на разположение за заемане на нова длъжност. Причината за това е, че с навършването на 65 години държавните служители вече имат право да се пенсионират. Те обаче не са задължени да направят това. До 2008 г. такова задължение за пенсиониране на държавните служители се поражда с навършване на 70-годишна възраст. Междувременно според информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, е премахната дори тази възрастова граница.
60.
Несъмнено проверката във всеки отделен случай на готовността на държавния служител, който има право на пенсия, да остане на разположение на работодателя би представлявала по-малко ограничително средство.
61.
Както вече бе посочено, държавите членки обаче разполагат с широко право на преценка при избора на мерки, с които е възможно да постигнат целите си в областта на социалната политика и заетостта ( 30 ).
62.
Датският законодател обосновава въвеждането на възрастово ограничение с факта, че по принцип може да се приеме, че държавни служители, които имат право на пенсия, не са или няма да бъдат склонни да заемат друга длъжност. Следователно в основата на изначалното лишаване на всички тези лица от правото да получават възнаграждение за оставане на разположение може да стоят мотиви, свързани с улесняване на администрацията, а именно избягването на конкретни проверки дали служителят е на разположение да заеме нова длъжност.
63.
Правото на преценка, с което държавите членки разполагат, по принцип включва и възможността с цел улесняване на администрацията да не се разглеждат конкретните случаи; като спазва принципа на пропорционалността, законодателят може да приложи подход на типово разглеждане по общи критерии ( 31 ).
64.
Датската разпоредба предвижда обаче всеки отделен случай на ненавършил 65 години държавен служител да се проверява конкретно, за да се отговори на въпроса дали служителят е на разположение за заемане на други длъжности. В случая запитващата юрисдикция би следвало да провери как точно функционира тази проверка във всеки конкретен случай при по-младите държавни служители и защо подобна проверка в отделния случай би довела до непосилни административни разходи точно при държавни служители над 65 години.
65.
Дори и при съобразяването на законосъобразния интерес на администрацията за избягване на прекалено високи разходи биха били налице по-малко ограничителни средства. По-малко ограничително средство, което би могло да спести на работодателя прекалено големите административни разходи в този контекст, би представлявало възлагането на държавния служител на тежестта да докаже, че е на разположение на работодателя.
66.
При всички обстоятелства правото на преценка на държавите членки не следва да обезсмисля принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст ( 32 ). В настоящия случай обаче се стига до подобно обезсмисляне. Разпоредба като член 32 от Закона за държавния служител, която автоматично освобождава работодателя от задължението да изплаща възнаграждение за оставане на разположение, щом като държавният служител е навършил 65 години и следователно е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, създава опасност работодателят да съкращава преимуществено длъжностите на онези служители, които са достигнали пенсионна възраст. За работодателя ще е по-атрактивно от финансова гледна точка да освободи работници или служители, навършили пенсионна възраст, тоест лица на определена възраст.
67.
Следователно разпоредба като член 32 от Закона за държавния служител надхвърля необходимото, за да се гарантира, че право на възнаграждение за оставане на разположение имат само онези държавни служители, които са на разположение на работодателя да заемат нова длъжност.
г) Липса на прекомерно засягане
68.
Дори мярката да бъде приета за необходима, остава да се разгледа въпросът дали тя не е непропорционална в по-тесен смисъл, в случай че води до прекомерно засягане на интересите на държавните служители ( 33 ).
69.
В този смисъл датското правителство подчертава, че навършилите 65 години държавни служители се нуждаят от по-ниско равнище на закрила, отколкото по-младите държавни служители, тъй като първите имат право на пенсия.
70.
Може да е в интерес на държавния служител да продължи да работи, независимо че вече е придобил право на пенсия. Това може да бъде обусловено от финансови съображения (държавният служител все още не желае да приеме свързаното с пенсионирането му намаляване на неговия доход) или от лични съображения. През 2008 г. самият датски законодател отменя възрастовата граница от 70 години, след достигането на която държавният служител е трябвало да се пенсионира.
71.
Накрая, правото но труд е признато и в член 15, параграф 1 от Хартата на основните права.
72.
Член 32 от Закона за държавния служител най-малкото затруднява онези държавни служители, които вече биха могли да получават пенсия, да продължат да бъдат професионално активни ( 34 ). От преюдициалното запитване не става ясно дали възрастовата граница означава също, че държавният служител не само няма право на възнаграждение за оставане на разположение, но и въобще няма право да продължи да работи на друга длъжност в държавната служба.
73.
Съдът е постановявал, че задължителното пенсиониране при достигане на определена възраст може да бъде оправдано ( 35 ). Следователно като по-малко ограничителна от разглежданата мярка би могъл да бъде оправдан и отказът за изплащане на парично обезщетение за времето, през което работникът или служителят търси нова работа.
74.
Същевременно обаче Съдът подчертава, че принципът на пропорционалността изисква целта да бъде преследвана по последователен и системен начин. При все това в настоящия случай не изглежда последователен подходът на датския законодател, който, от една страна, отменя съществуващата абсолютната граница от 70 години за пенсиониране на държавните служители, а от друга страна, при съкращаването на длъжности на практика въвежда възрастово ограничение още при навършването на 65 години. Всъщност с отмяната на абсолютната възрастова граница за пенсиониране на държавните служители законодателят потвърждава, че навършването на определена възраст не е подходящ критерий, въз основата на който да се решава въпросът за пенсионирането.
75.
В моето заключение по дело „Andersen“ ( 36 ), което има за предмет сходна разпоредба (въвеждането на възрастово ограничение за изплащането на обезщетение при уволнение), изхождам от обстоятелството дали съгласно спорната в това дело разпоредба работниците е трябвало да приемат намаляване на размера на пенсията поради ранно пенсиониране или други съкращения на максимално възможния размер на пенсията във всеки конкретен случай.
76.
На пръв поглед при разглежданата тук разпоредба случаят като че ли не е такъв. Съгласно Закона за пенсиите на държавните служители те придобиват право на пенсия, което зависи от продължителността на служебния стаж. Времето, през което държавният служител би получавал възнаграждение за оставане на разположение, но поради възрастта си в действителност не го получава, продължава да се зачита за осигурителен стаж. Следователно през трите години, през които би съществувало теоретичното право на възнаграждение за оставане на разположение, не се стига до загуба на осигурителен стаж.
77.
Ако обаче на държавния служител в действителност е изплащано възнаграждение за оставане на разположение в продължение на три години и му е предложена и нова длъжност, той би могъл да придобива осигурителен стаж в продължение на още по-дълъг срок (първоначално до навършване на 70-годишна възраст, а след премахването на тази възрастова граница за пенсиониране на държавните служители — и по-дълго).
78.
Прекомерното засягане обаче може да се състои и в обстоятелството, че е значителна разликата между размера на пенсията, на която държавният служител има право, и възнаграждението за оставане на разположение, което освен това би било изплащано в продължение на три години. По-конкретно, когато разликата между размера на пенсията, на която лицето има право, и възнаграждението за оставане на разположение е значителна, може да се предположи, че за държавния служител, който по отношение на планирането на личните си финанси все още не е предвидил пенсиониране, това би довело до прекомерно засягане. Този въпрос ще трябва да се изясни окончателно от запитващата юрисдикция.
2. Междинно заключение
79.
Разпоредба като член 32 от Закона за държавния служител не е необходима за постигането на преследваната с нея цел. Поради това произтичащите от нея преки разлики в третирането въз основа на възрастта не могат да бъдат оправдани съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.
V – Заключение
80.
Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, както следва:
„1.
Член 6, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите е приложим само спрямо професионални социалноосигурителни схеми относно пенсии за осигурителен стаж и възраст или обезщетения за инвалидност.
2.
Ако при уволнение поради съкращаване на длъжността на държавните служители се изплаща в продължение на три години възнаграждение, ако остават на разположение на работодателя за заемане на нови длъжности, лишаването от това възнаграждение на даден държавен служител, който към момента на уволнението му има право на пенсия, противоречи на членове 2 и 6 от Директива 2000/78, ако не се вземе предвид обстоятелството дали съответният държавен служител действително иска да получава пенсия, или е готов да остане на разположение на работодателя за заемане на нова длъжност“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.
( 3 ) Друг аспект на член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 е предмет на дело Kristensen, C‑476/11. Виж във връзка с това моето заключение по това дело, представено днес.
( 4 ) Forskelsbehandlingslov (Закон за недопускането на дискриминация), Закон № 459 от 12 юни 1996 г. за забрана на дискриминацията на пазара на труда и др. Със закон за изменение № 1417 от 22 декември 2004 г. в Закона за недопускането на дискриминация са включени критериите „възраст“ и „инвалидност“. Законът за изменение влиза в сила на 28 декември 2004 г.
( 5 ) Курсивът е мой.
( 6 ) Вж. консолидиран закон № 531 от 11 юни 2004 г.
( 7 ) Закон за пенсиите на държавните служители в редакцията му, приложима към настоящия случай, закон № 230 от 19 март 2004 г.
( 8 ) Датски съюз на юристите и икономистите, наричан по-нататък: „DJØF“.
( 9 ) Министерството на вътрешните работи и социалните въпроси, понастоящем Indenrigs- og Sиhedsminsteriet (Министерството на вътрешните работи и здравето).
( 10 ) Източен окръжен съд.
( 11 ) Обединение на датските общини, което е допуснато в главното производство като друг участник в производството, наричано по-нататък: „KL“.
( 12 ) Вж. Решение от 1 април 2008 г. по дело Maruko (C-267/06, Сборник, стр. I-1757, точка 41), Решение от 10 май 2011 г. по дело Römer (C-147/08, Сборник, стр. I-3591, точка 32), и Решение от 6 декември 2012 г. по дело Dittrich (C‑124/11, C‑125/11 и C‑143/11, точка 31).
( 13 ) Вж. Решение от 4 юни 1992 г. по дело Bötel (C-360/90, Recueil, стр. I-3589, точка 12), Решение от 9 февруари 1999 г. по дело Seymour-Smith и Perez (C-167/97, Recueil, стр. I-623, точка 29) и Решение по дело Dittrich (посочено в бележка под линия 12, точка 35).
( 14 ) Вж. в този смисъл Решение по дело Maruko (посочено в бележка под линия 12, точка 48).
( 15 ) Курсивът е мой.
( 16 ) На датски език липсва и понятието „получаване“ на пенсия или обезщетения.
( 17 ) Вж. Решение от 7 декември 1995 г. по дело Rockfon (C-449/93, Recueil, стр. I-4291, точка 28), Решение от 2 април 1998 г. по дело EMU Tabac и др. (C-296/95, Recueil, стр. I-1605, точка 36) и Решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans (C-280/04, Recueil, стр. I-10683, точка 31).
( 18 ) Решение от 12 ноември 1998 г. по дело Institute of the Motor Industry (C-149/97, Recueil, стр. I-7053, точка 16).
( 19 ) Решение от 9 март 2000 г. по дело EKW и Wein & Co (C-437/97, Recueil, стр. I-1157, точка 42) и Решение от 1 април 2004 г. по дело Borgmann (C-1/02, Recueil, стр. I-3219, точка 25).
( 20 ) „[…] les États membres peuvent prévoir que ne constitue pas une discrimination fondée sur l’âge la fixation, pour les régimes professionnels de sécurité sociale, d’âges d’adhésion ou d’admissibilité aux prestations de retraite ou d’invalidité […]“.
( 21 ) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).
( 22 ) Решение от 19 януари 2010 г. по дело Kücükdeveci (C-555/07, Сборник, стр. I-365, точка 21).
( 23 ) Вж. Решение от 12 януари 2010 г. по дело Petersen (C-341/08, Сборник, стр. I-47, точка 60).
( 24 ) Вж. по този въпрос моето заключение от 6 май 2010 г. по дело Ingeniørforeningen i Danmark (известно като „Andersen“) (C-499/08, Сборник, стр. I-9343, точки 42—47).
( 25 ) Решение от 5 март 2009 г. по дело Age Concern England (C-388/07, Сборник, стр. I-1569, точка 46), Решение от 18 юни 2009 г. по дело Hütter (C-88/08, Сборник, стр. I-5325, точка 41) и Решение от 13 септември 2011 г. по дело Prigge и др. (C-447/09, Сборник, стр. I-8003, точка 80). По дело Prigge и др. Съдът постановява, че целта за въздушна сигурност не е една от целите по член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 (точка 81).
( 26 ) Решение от 16 октомври 2007 г. по дело Palacios de la Villa (C-411/05, Сборник, стр. I-8531, точки 56 и 57), Решение по дело Age Concern England (посочено в бележка под линия 25, точки 44 и 45) и Решение по дело Petersen (посочено в бележка под линия 23, точки 39 и 40).
( 27 ) В този смисъл е и моето заключение по дело „Andersen“ (посочено в бележка под линия 24, точки 51 и 52), както и Решение от 12 октомври 2010 г. по това дело (C-499/08, Сборник, стр. I-9343, точка 29).
( 28 ) Решение по дело Palacios de la Villa (посочено в бележка под линия 26, точка 68), Решение от 12 октомври 2010 г. по дело Rosenbladt (C-45/09, Сборник, стр. I-9391, точка 41) и Решение по дело Kücükdeveci (посочено в бележка под линия 22, точка 38).
( 29 ) Вж. моето заключение, представено по дело Andersen (посочено по-горе в бележка под линия 24, точка 54).
( 30 ) Вж. по-горе точка 56 от настоящото заключение.
( 31 ) Вж. моето заключение по дело „Andersen“ (посочено в бележка под линия 24, точка 62), както и моето заключение от 1 април 2004 г. по дело Hlozek (C-19/02, Recueil, стр. I-11491, точки 57 и 58).
( 32 ) Решение по дело Age Concern England (посочено в бележка под линия 25, точка 51), както и Решение по дело Andersen (посочено в бележка под линия 27, точка 33).
( 33 ) Вж. решението и заключението по дело „Andersen“ (посочени съответно в бележки под линия 27 и 24).
( 34 ) Вж. в този смисъл Решение по дело „Andersen“ (посочено в бележка под линия 27, точка 45).
( 35 ) Решение по дело Palacios de la Villa (посочено в бележка под линия 26).
( 36 ) Заключението по дело „Andersen“ (посочено в бележка под линия 24, точка 73). Вж. също Решение по дело „Andersen“ (посочено в бележка под линия 27, точка 46).
Full & Egal Universal Law Academy