16.4.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 120/6
Иск, предявен на 16 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция
(Дело C-70/11)
2011/C 120/10
Език на производството: шведски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: J. Enegren и M. Owsiany-Hornung)
Ответник: Кралство Швеция
Искания на ищеца
—
Да се установи, че като предвижда, че ако даден потребител упражни правото си да се оттегли от договора, търговецът може да поиска не само потребителят да плати частта от финансовата услуга, която вече е била предоставена, но и да плати разумни разходи за услугите, отнасящи се до периода преди търговецът да приеме уведомлението на потребителя за оттеглянето му от договора, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО, и
—
да се осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Съгласно съображение 13 от директивата държавите членки не трябва да могат да приемат разпоредби, различни от изложените в тази директива, в областите, които тя хармонизира, освен ако това не е специфично посочено в нея.
От член 6, параграф 1 от директивата е видно, че държавите членки гарантират, че на потребителя се дава период от 14 календарни дни за оттегляне от договора без неустойка и без да посочва основания.
Съгласно член 7, параграф 1 от директивата когато потребителят упражни правото си за оттегляне от договора от него може да се изисква да плати за услугата, реално предоставена от доставчика в съответствие с договора.
От глава 3, параграф 11, второ изречение от Закона за дистанционните продажби и продажбите по домовете (2005:59) (distans- och hemförsäljningslagen) е видно, че търговците могат да поискат освен плащането на действително предоставената услуга, и плащането на разумни разходи.
Така в правната уредба, с която се прилага директивата, Швеция е включила разпоредби, които надхвърлят предвиденото в член 7, параграф 1 от директивата по отношение на правото на потребителя за оттегляне от договора.
При всички случаи изглежда, че Швеция не е транспонирала член 7, параграф 1 от директивата достатъчно ясно и точно, както е предвидено от Съда с цел спазването на изискването за правна сигурност.
(1) ОВ L 271, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183.
Full & Egal Universal Law Academy