21.5.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 152/11
Жалба, подадена на 25 февруари 2011 г. от E.ON Energie AG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 15 декември 2010 г. по дело T-141/08, E.ON Energie AG/Комисия
(Дело C-89/11 P)
2011/C 152/20
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: E.ON Energie AG (представители: A. Röhling, F. Dietrich и R. Pfromm, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното решение на Общия съд и да се отмени Решение C(2008) 377 окончателен на Комисията от 30 януари 2008 година по дело COMP/B-1/39.326, връчено на жалбоподателя на 6 февруари 2008 г.,
—
при условията на евентуалност, обжалваното решение на Общия съд и посоченото в точка 1 решение на Комисията да се отменят, доколкото:
а)
на жалбоподателя е наложена глоба;
б)
жалбоподателят е осъден да заплати разноските;
и да се уважат исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство,
—
при условията на евентуалност спрямо предходното, обжалваното решение на Общия съд да се отмени и делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане,
—
ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба се иска отмяна на решението на Общия съд и на Решение C(2008) 377 окончателен на Комисията от 30 януари 2008 година по дело COMP/B-1/39.326. С решението си Общият съд потвърждава оспорваното решение на Комисията да наложи на жалбоподателя глоба за това, че е увредил печат, поставен от служителите на Комисията на основание член 20, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1/2003, и че по този начин „най-малкото поради небрежност“ е нарушил член 23, параграф 1, буква д) от Регламент № 1/2003. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест правни основания:
1.
Първо, жалбоподателят поддържа, че преценката на Общия съд за разпределянето на доказателствената тежест е неправилна и в резултат е допуснато нарушение на презумпцията за невиновност и на признатата в общностното право максима in dubio pro reo. Общият съд в частност не взел предвид обстоятелството, че печатът, поставен (безспорно) след изтичането на срока му на годност, не е „достатъчно убедително“ доказателство, за да се установи наличието на нарушение.
2.
С второто правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране поради неправилност на изводите. Във връзка с обръщането на доказателствената тежест Общият съд не приложил установения именно от него критерий за „оспорването“ на доказателствената стойност на печата, а въвел изискване за пряка „причинно-следствена връзка“ между факта, че печатът е бил стар, и появата на неверни положителни резултати.
3.
С третото правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е изопачил доказателствата и по този начин е нарушил правилата на логиката, общия принцип на законност и отново задължението си за мотивиране. Жалбоподателят в частност твърди, че Общият съд, доколкото е приел, че „протоколът за поставяне на печат“ трябва да се разглежда като доказващ в достатъчна степен факта на правилното полагане на печатите, всъщност е придал на това доказателствено средство убеждаващо въздействие по въпрос, за който то изобщо не е източник на сведения.
4.
С четвъртото правно основание жалбоподателят отново поддържа, че е налице непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение поради нарушение на правилата на логиката. Доколкото са били запечатани и други помещения на жалбоподателя, Общият съд стигнал до логически неиздържания извод, че изправността на използваните за целта печати сочи за изправност и на спорния печат.
5.
С петото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правилата за доказването, правилата на логиката и принципа in dubio pro reo. Общият съд в частност допуснал грешка, като приел за неотносими твърденията на жалбоподателя във връзка със състоянието на надписите „VOID“ на касата на вратата, и нарушил правилата за доказването, като отказал да пристъпи към по-нататъшно събиране на доказателства по този въпрос.
6.
Накрая, с шестото правно основание жалбоподателят поддържа, че при преценката на глобата Общият съд отново е нарушил правилата за доказването и характерния за правовата държава принцип на пропорционалност. Общият съд не взел предвид смекчаващото обстоятелство, че самият ответник е бил причина за възникналата в деня на проверката ситуация, която впоследствие вече не е можела да се изясни. Освен това, що се отнася до степента, в която е увреден защитеният интерес, Общият съд неправилно не събрал доказателства по въпроса дали вратата е била отваряна — въпрос, който е от значение за тежестта на деянието и съответно за размера на глобата.
Full & Egal Universal Law Academy