13.8.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 238/3
Жалба, подадена на 2 март 2011 г. от Кралство Нидерландия срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 16 декември 2010 г. по съединени дела T-231/06 и T-237/06, Кралство Нидерландия (T-231/06) и Nederlandse Omroep Stichting (NOS) (T-237/06)/Европейска комисия
(Дело C-105/11 P)
2011/C 238/04
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: C.M. Wissels и M. Noort)
Други страни в производството: Европейска комисия, Stichting Nederlandse Publieke Omroep, по-рано Nederlandse Omroep Stichting (NOS)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени Решението на Общия съд от 16 декември 2010 г. по съединени дела T-231/06 и T-237/06
—
да се произнесе по делото, като отмени Решение 2008/136/ЕО (1) на Комисията от 22 юни 2006 г., доколкото в него тя заключава, че сума в размер на 42 457 милиона евро трябва да бъде квалифицирана като нова помощ и трябва да бъде възстановена като част от обща сума в размер на 76 327 милиона евро (ведно с лихвите)
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително тези за производството, състояло се пред Общия съд.
Правни основания и основни доводи
С жалбата си жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е изходил от неточно тълкуване на разпоредбите на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС и член 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2) и като не е, или най-малкото не е мотивирал в достатъчна степен своите заключения.
Жалбата почива на следното:
1.
решавайки, че изплащането представлява нова помощ, Общият съд се основава погрешно на обстоятелството, че 109a от Закона за медиите е въведен след влизането в сила на Договора;
2.
решавайки, че изплащането представлява нова помощ, Общият съд се основава погрешно на критерия, според който тази помощ отговаря на „специфични нужди“ (на обществения радиотелевизионен оператор);
3.
решавайки, че изплащането представлява нова помощ, Общият съд се основава погрешно на съображението, че по този начин общественият радиотелевизионен оператор се е ползвал от (допълнително) прекалено завишено подпомагане. Размерът на евентуалното завишено подпомагане не е определящ, за да се отговори на въпроса дали изплащането на средства представлява нова помощ. При всички случаи заключенията на Общия съд не са мотивирани в достатъчна степен;
4.
Общият съд е приел погрешно, че за да отговори на въпроса дали изплатените средства представляват нова помощ, източникът на изплащането е без значение. Така, Общият съд пренебрегва разликата между нова и съществуваща помощ. При всички случаи заключенията на Общия съд не са мотивирани в достатъчна степен;
5.
Общият съд е решил без наличието на достатъчно мотиви, че не може да се приеме, че изплатените резерви произхождат от годишното финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение и следователно от съществуваща помощ;
6.
Общият съд е решил без наличието на достатъчно мотиви, че изплатените средства произтичат от ad hoc финансиране и следователно представляват нова помощ;
7.
въпреки че мотивите на Общия съд, предмет на критика по-горе, следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка, те не могат да обосноват заключението, че изплащането на средства представлява нова помощ.
(1) Решение 2008/136/ЕО на Комисията от 22 юни 2006 година относно ad hoc финансирането на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия C 2/2004 (ex NN 170/2003) (ОВ L 49, стp. 1).
(2) Регламент на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy