23.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 219/2
Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel Brussel (Белгия) на 28 април 2011 г. — Европейски съюз, представляван от Европейската комисия/Otis NV и др.
(Дело C-199/11)
2011/C 219/03
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank van koophandel te Brussel
Страни в главното производство
Ищец: Европейски съюз, представляван от Европейската комисия
Ответници:
Otis NV
Kone Belgium NV
Schindler NV
ThyssenKrupp Liften Ascenseurs NV
General Technic-Otis Sàrl
Kone Luxembourg Sàrl
Schindler Sàrl
ThyssenKrupp Ascenseurs Luxembourg Sàrl
Преюдициални въпроси
1.
а)
В член 282 от Договора, понастоящем член [3]35 [ДФЕС], се предвижда, че Съюзът се представлява от Комисията; — член 335 ДФЕС, от една страна, както и членове 103 и 104 от Финансовия регламент, от друга страна, предвиждат, че по административни въпроси, свързани с функционирането на институциите, Съюзът се представлява от съответните институции, като възможните последици от това са, че институциите могат да бъдат конституирани като страни — единствени или не — в производствата пред съответните съдилища; — не се поставя под съмнение обстоятелството, че като „измама“ може да се квалифицира случай, в който определени изпълнители получават заплащане на прекалено завишените цени [по съответните договори] в резултат на създаването на конкретен картел; — в белгийското право се прилага принципът „lex specialis generalibus derogat“; — в случай, че този правен принцип е възприет също и в европейското право, не е ли задължение на засегнатата институция (с изключение на случаите, в които самата Комисия е възложител по съответните договори) да предприеме инициативата за предявяване на конкретните искове?
б)
(Въпрос, зададен при условията на евентуалност) Не би ли следвало Комисията да разполага поне с пълномощно да представлява съответните институции, за да може да защитава интересите им пред сезирания съд?
2.
а)
Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека гарантират на всички лица правото на справедлив съдебен процес и свързания с това принцип, че никой не може да е съдия на собственото си дело. Това съвместимо ли е с принципното положение, че на един първоначален етап Комисията действа в качеството си на възложител на обществени поръчки орган в областта на конкуренцията и налага определена санкция за оспорваното с предявените искове поведение, а именно — създаването на съответния картел, тъй като се нарушава член 81, понастоящем член 101 от Договора, след като самата [Комисия] е провела разследването в конкретното производство, след което — на един последващ етап — [Комисията] подготвя необходимите документи във връзка с предявяване на искове за обезщетение за вреди пред съответния национален съд и взема решението за предявяване на посочените искове, предвид обстоятелството, че и двата свързани помежду си въпроса са от компетентността на един и същ член на Комисията, още повече че националният съд, пред когото са предявени съответните искове, не може да се отклони от решението [на Комисията], с което се налага санкцията?
б)
(Въпрос, зададен при условията на евентуалност) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 2, буква а), (т.е. ако се приеме, че е налице [съвместимост]), по какъв начин съгласно разпоредбите на европейското право в този случай претърпялото вреди лице (Комисията и/или [останалите] институции и/или Съюзът) могат да предявя правото си на обезщетение за вреди, причинени вследствие на неправомерно деяние (създаване на определен картел), като същевременно се отчита и обстоятелството, че става въпрос за основно право?
Full & Egal Universal Law Academy