23.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 219/3
Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof (Белгия) на 28 април 2011 г. — All projects & Developments NV и др.
(Дело C-203/11)
2011/C 219/05
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Grondwettelijk Hof [Конституционен съд]
Страни в главното производство
Жалбоподатели:
All projects & Developments NV
Bouw- en Coördinatiekantoor Andries NV
Belgische Gronden Reserve NV
Bouwonderneming Ooms NV
Bouwwerken Taelman NV
Brummo NV
Cordeel Zetel Temse NV
DMI Vastgoed NV
Dumobil NV
Durabrik NV
Eijssen NV
Elbeko NV
Entro NV
Extensa NV
Flanders Immo JB NV
Green Corner NV
Huysman Bouw NV
Imano BVBA
Immpact Ontwikkeling NV
Invest Group Dewaele NV
Invimmo NV
Kwadraat NV
Liburni NV
Lotinvest NV
Matexi NV
Novus NV
Plan & Bouw NV
7Senses Real Estate NV
Sibomat NV
Tradiplan NV
Uma Invest NV
Versluys Bouwgroep BVBA
Villabouw Francis Bostoen NV
Willemen General Contractor NV
Wilma Project Development NV
Woningbureau Paul Huyzentruyt NV
Встъпили страни:
Ministerraad
Vlaamse regering
Immo Vilvo NV
PSR Brownfield Developers NV
College van de Franse Gemeenschapscommissie
Franse Gemeenschapsregering
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разглеждани самостоятелно или във връзка с Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година (1) относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде нотифицирана за мерките по член 3.1.3, член 3.1.10, член 4.1.20, § 3, алинея 2, член 4.1.21 и член 4.1.23 от фламандския Указ от 27 март 2009 г. за политиката по отношение на недвижимите имоти преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
2.
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали, трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти или по жилищни строителни проекти с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50 000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
3.
Предвид член 2, параграф 2, букви а) и й) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година (2) относно услугите на вътрешния пазар прилага ли се тази директива спрямо задължителното предоставяне на социални жилища и апартаменти от страна на частни икономически оператори, които по закон носят такова „социално задължение“ във връзка с всяко разрешение за проекти за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти или за жилищни строителни проекти с големина над законоустановения праг, като така предоставените социални жилища се купуват от дружества за социално настаняване на цени с предварително определен максимално допустим размер, за да бъдат след това отдавани под наем на широка категория физически лица, или направо се продават на физически лица от тази категория с посредничеството на дружества за социално настаняване?
4.
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „изисквания, които подлежат на оценка“ по член 15 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща наложеното на частните икономически оператори задължение да допринасят за строителството на социални жилища в допълнение или като част от обичайната си дейност и да прехвърлят построените жилища на цени с определен максимално допустим размер на квазипублични организации или с тяхно посредничество, въпреки че извън това въпросните частни оператори нямат право на инициатива на пазара на социалните жилища?
5.
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли да се наложи санкция и евентуално каква трябва да бъде тази санкция,
а)
когато националният съд констатира, че ново изискване, което подлежи на оценка съгласно член 15 от Директива 2006/123, не е било конкретно оценено съобразно член 15, параграф 6 от тази директива,
б)
когато националният съд констатира, че това ново изискване не е било нотифицирано съгласно член 15, параграф 7 от Директивата?
6.
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „забранено изискване“ по член 14 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в изброените в този член хипотези са забранени не само националните разпоредби, които въвеждат условия за достъпа до и за упражняването на дейност по предоставяне на услуги, но и националните разпоредби, които само предвиждат, че неспазването на въпросното изискване води до отпадане на правото на финансова компенсация за извършването на задължителна по закон услуга и до загуба на предоставената финансова гаранция във връзка с извършването на тази услуга?
7.
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „конкурентни оператори“ по член 14, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща и публичноправната организация, чиито задачи биха могли донякъде да се пресичат с тези на доставчиците на услуги, когато тази организация взема решенията, посочени в член 14, точка 6 от Директивата, и същевременно е длъжна на последния стадий от установения поетапен механизъм да изкупува социалните жилища, построени от доставчиците на услуги в изпълнение на наложените им социални задължения?
8.
а)
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща и сертификатите, които се издават от публичноправна организация след издаването на първоначалното разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти и които са необходими, за да се получи право на някои компенсации за изпълнението на социални задължения, наложени по закон и възникнали още в момента на издаването на първоначалното разрешение, и за да бъде върната финансовата гаранция, която доставчикът на услугите е длъжен да предостави на тази публичноправна организация?
б)
При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че обхваща и договора, който частният икономически оператор е длъжен по закон да сключи с публичноправна организация, за да може тази организация да продава от негово име и за негова сметка социалните жилища, построени от оператора в изпълнение (в натура) на наложените му със закон социални задължения, които възникват с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти, като се има предвид, че сключването на този договор е условие за валидност на разрешението?
9.
Трябва ли членове 49 и 56 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена големина възниква законово социално задължение за предоставяне на известен процент от поземлените имоти или жилищата за социални цели, като така предоставените социални жилища в крайна сметка трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
10.
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена големина възниква законово социално задължение за предоставяне на известен процент от поземлените имоти или жилищата за социални цели, като така предоставените социални жилища в крайна сметка трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
11.
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година (3) относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за обособяване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена големина възниква законово социално задължение за предоставяне на известен процент от поземлените имоти или жилищата за социални цели, като така предоставените социални жилища в крайна сметка трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
12.
Трябва ли членове 21, 45 и 49, 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 22 и 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година (4) относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с Книга 5 (озаглавена „Да живеем в собствения си регион“ [Wonen in eigen streek]) от фламандския Указ от 27 март 2009 г. за политиката по отношение на недвижимите имоти — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка с тези общини по смисъла на член 5.2.1, § 2 от указа?
(1) ОВ L 312, стр. 67; Специално издание на български език, глава 8, том 2, стр. 186.
(2) ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, глава 13, том 58, стр. 50.
(3) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, глава 6, том 8, стр. 116 и поправка — OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282.
(4) ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, глава 5, том 7, стр. 56.
Full & Egal Universal Law Academy