9.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 204/17
Жалба, подадена на 13 май 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 3 март 2011 г. по свързани дела T-122/07—Т-124/07, Siemens AG Österreich и др./Комисия
(Дело C-231/11 P)
2011/C 204/31
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Antoniadis, R. Sauer, N. von Lingen)
Други страни в производството: Siemens AG Österreich, VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, Siemens Transmission & Distribution Ltd, Siemens Transmission & Distribution SA, Nuova Magrini Galileo SpA
Искания на жалбоподателя
Комисията иска:
На първо място, във връзка със спора по главното дело:
—
да се отмени точка 2 от диспозитива на Решението на Общия съд от 3 март 2011 г. по свързани дела T-122/07— T-124/07, основаваща се на констатациите на Общия съд в точка 157 от обжалваното решение, според която Комисията е длъжна да определи припадащата се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно;
—
да се отмени точка 3 от диспозитива на Решението на Общия съд от 3 март 2011 г. по свързани дела T-122/07— T-124/07, тъй като на основание на констатациите в точка 158 във връзка с точки 245, 247, 262 и 263 от обжалваното решение Общият съд налага нова глоба, като включително преразпределя припадащите се на отделните дружества части от наложената глоба;
на второ място, при условията на евентуалност:
—
да се отмени Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по свързани дела T-122/07—T-124/07, доколкото с точка 157 от обжалваното решение се предвижда задължение на Комисията да определи припадащата се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно;
—
да се отмени Решение на Общия съд от 3 март 2011 г. по свързани дела T-122/07—T-124/07, доколкото съгласно констатациите в точка 158 от обжалваното решение във връзка с точки 245, 247, 262 и 263 от това решение се преразпределят припадащите се на отделните дружества части от наложената глоба, като по този начин Общият съд изменя решение на Комисията от 24 януари 2007 година (С(2006) 6762 окончателен) по преписка COMP/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация);
на трето място:
—
да се отхвърлят жалбите по дела T-122/07, T-123/07 и T-124/07 в частта им, в която се иска отмяна на член 2, букви й), к) и л) от Решение С(2006) 6762 окончателен;
на четвърто място:
—
да се осъдят ответниците в производството по обжалване и жалбоподатели в производството пред Общия съд да заплатят съдебните разноски в производството по обжалване и в първоинстанционното съдебно производство.
Правни основания и основни доводи
1.
Като задължава Комисията да определи припадащата се на всяко дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно, от една страна, Общият съд не взема предвид обстоятелството, че съгласно член 23 от Регламент № 1/2003 правомощията и задълженията на Комисията в това отношение са ограничени, а, от друга страна, създава предпоставки за намеса в националните правни системи. Посочените правомощия и задължения на Комисията са насочени към външните отношения, т.е. обхващат правомощието на Комисията да налага глоби и в зависимост от конкретния случай — да определя кои от засегнатите от решението страни отговарят солидарно. Породени в резултат на определянето на солидарната отговорност вътрешни отношения между солидарните длъжници, включително възможността за предявяване на евентуални регресни искове между тях, се уреждат обаче от националното право на държавите членки.
2.
Общият съд превишава правомощието си за неограничен последващ контрол, тъй като в рамките на тези вътрешни отношения определя припадащата се на всяко дружество част от наложената глоба във фиксиран размер, като държи сметка за възможността за предявяване на регресни искове пред националните съдилища.
3.
Общият съд установява задължение за Комисията да уреди всеобхватно правните последици от определянето на солидарната отговорност, но това задължение не може да се обоснове с принципа за индивидуална определеност на налаганото наказанието, на който се позовава Общият съд; освен това посоченото задължение противоречи на принципа за отговорността на предприятията за нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС.
4.
Общият съд постановява решение ultra petita и нарушава принципите на спорното производство, тъй като във вътрешните отношения между солидарните длъжници преразпределя припадащите им се части от наложената глоба и по този начин косвено променя Решението на Комисията, без да е налице съответно искане и без да излага достатъчно мотиви във връзка с това.
5.
Освен това Общият съд нарушава задължението си за мотивиране, тъй като, от една страна, от текста на решението не могат достатъчно ясно да бъдат извлечени основните аргументи в подкрепа на направените изводи, а от друга страна, Общият съд не обсъжда изложените от Комисията доводи по отношение на солидарната отговорност.
6.
Накрая с решението се оказва намеса в правото на преценка на Комисията да определи кои са правните субекти, които са отговорни за съответното нарушение.
Full & Egal Universal Law Academy