23.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 219/10
Иск, предявен на 20 май 2011 г. — Европейска комисия/Република Гърция
(Дело C-244/11)
2011/C 219/13
Език на производството: гръцки
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: G. Ζаvvόѕ и E. Montaguti)
Ответник: Република Гърция
Искания на ищеца
Ищецът иска от Съда да:
—
установи, че като е въвела изискванията за получаване на разрешение, предвидени в член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 и в член 11, параграф 3 от гръцкия Закон № 3631/2008, Република Гърция е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС във връзка със свободното движение на капитали и по член 49 ДФЕС във връзка със свободата на установяване,
—
да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Според Комисията обстоятелството, че е необходимо предварително разрешение от Diypourgiki Epitropi Apokratikopoiiseon (Междуведомствена комисия за приватизация) за придобиването на право на глас в размер на 20 % или повече от съвкупния дружествен капитал на предприятията със стратегическо национално значение, както е предвидено в член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 от Закон № 3631/2008, ограничава свободното движение на капитали (член 63 ДФЕС) и свободата на установяване (член 49 ДФЕС). Въпросните мерки, макар да не въвеждат дискриминация, както твърди гръцкото правителство, могат да разубедят икономическите оператори да инвестират капитали в предприятия със стратегическо национално значение, а оттам и да се установяват в Гърция.
Освен това Комисията счита, че член 11, параграф 3 от Закон № 3631/2008, който предвижда механизъм за последващ контрол от страна на Министерство на икономиката и финансите по определени въпроси от решаващо значение за предприятието, ограничава свободното движение на капитали (член 63 ДФЕС) и свободата на установяване (член 49 ДФЕС), доколкото предоставя на държавата възможност да обезсили съответните решения на предприятието по административни съображения, които не са предварително известни, тъй като се проявяват впоследствие. Поради това правото на преценка на акционерите за прилагане на решенията им се оказва ограничено и се възпрепятства ефективното им участие в управлението и контрола на предприятията със стратегическо национално значение, а следователно и установяването им в Гърция.
Гръцкото правителство твърди, че спорният закон въвежда ограничения единствено за приватизацията на шест предприятия със стратегическо национално значение, по отношение на които държавата упражнява контрол. Обратно, Комисията е на мнение, че по принцип приложното поле на закона остава несигурно, тъй като нито разглежданите предприятия, нито секторите, които попадат в приложното поле на новата уредба, са упоменати в същия закон, поради което законът остава нееднозначен не само относно настоящото, а и на бъдещото му приложно поле, поради което не гарантира необходимата правна сигурност.
Гръцкото правителство твърди, че единствената цел на закона е защитата на обществения интерес и гарантирането на непрекъснатото и безпрепятствено осигуряване на обществени услуги и функционирането на мрежите. Независимо от това Комисията заема позицията, че законът освен това има за цел да гарантира възможността на държавата да избере стратегически инвеститор за предприятията със стратегическо национално значение, да подобри конкурентноспособността им и да гарантира, че приватизацията на предприятията със стратегическо значение за националната икономика ще се осъществи при условията на прозрачност. Комисията отбелязва, че макар въпросните разпоредби да могат да се обосноват поради съображения от обществен интерес, за разлика от практиката на Съда, в съответствие с която разрешителните режими „трябва да се основават на обективни, недискриминационни и предварително известни на заинтересуваните предприятия критерии и всеки субект, по отношение на когото се прилага ограничителна мярка от този вид, трябва да има на свое разположение средство за съдебна защита“ (1), предписаните за предоставянето на разрешението критерии не са подходящи за изпълнението на преследваната от закона цел. Критериите за приватизация (предоставяне на превантивно разрешение, но освен това последващ контрол с възможност за отмяна на решенията на предприятието), установени с разглежданите разпоредби, не са ясни, обективни, предварително и точно определени в закона, нито пък имат каквато и да било връзка с преследваните от него цели, а предоставят на органите широко право на преценка, което води до последващо налагане на допълнителни ограничения за приватизирането на предприятията със стратегическо национално значение, до евентуален селективен достъп на инвеститорите до приватизираните предприятия и сектори на пазара, и до невъзможност съдебните органи да проверят по какъв начин администрацията е приложила предоставените ѝ от закона правомощия.
Комисията счита, че Република Гърция не предоставя достатъчни разяснения и доказателства, които да обосноват установените ограничения, посочени по-горе, поради което член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 и член 11, параграф 3 от Закон № 3631/2088, които определят режима за предварително разрешение, и съответно режима за последващ контрол, нарушават членове 63 и 49 ДФЕС.
(1) Вж. Решение по дело Analir и др., C-205/99, точка 38; Решение по дело Centro Europa 7 Sri, C-380/05, точка 116; Решение по дело Комисия/Португалия, C-367/98, точка 50; Решение по дело Комисия/Франция, C-483/99, точка 46; Решение по дело Комисия/Испания, C-463/00, точка 69.
Full & Egal Universal Law Academy