30.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 226/17
Жалба, подадена на 30 май 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 22 март 2011 г. по дело Република Латвия/Европейска комисия, T-369/07
(Дело C-267/11 P)
2011/C 226/32
Език на производството: латвийски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. White и I. Rubene)
Други страни в производството: Република Латвия, Република Литва, Словашка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени решението предмет на настоящата жалба,
—
да се осъди Република Латвия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Единственото правно основание, посочено в жалбата, е неспазването на срока от три месеца, определен в член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО (1).
Комисията смята, че в анализа си Общият съд е обединил първото и второто изречение от член 9, параграф 3, в резултат на което тълкуването му не съответства на установените в този параграф цели.
Това тълкуване на член 9, параграф 3 от Директивата противоречи на тълкуването, възприето от самия Общ съд по друго дело, в което той правилно приема, че член 9, параграф 3, второ изречение съставлява отделно правно основание.
В тълкуването си на член 9, параграф 3 от Директивата Комисията се основава на буквалния текст на разпоредбата, който освен това напълно съответства на целта на посочената разпоредба. Така, ако Комисията отхвърли националния план за разпределение на квоти, за който е уведомила държавата членка, последната ще трябва да измени плана, като държи сметка за формулираните от Комисията цели, без да може да го изпълни, докато Комисията не е приела измененията. Не е установен срок за решението за приемане на Комисията.
Комисията отбелязва, че спорното решение се отнася до измененията в националния план за разпределение, а не до самия национален план за разпределение, за който е направено уведомяване.
Тъй като Общият съд не е приел, че член 9, параграф 3, второ изречение от Директивата установява отделно производство, той е длъжен да приеме, че спрямо измененията, за които е направено уведомяване, подобно на уведомяването за нов национален пран за разпределение на квоти трябва да се приложи неправилно срокът от три месеца.
(1) ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, глава 15, том 10, стр. 78.
Full & Egal Universal Law Academy