10.9.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 269/23
Преюдициално запитване, отправено от Hamburgischen Oberverwaltungsgericht (Германия) на 31 май 2011 г. — Atilla Gülbahce/Freie und Hansestadt Hamburg
(Дело C-268/11)
2011/C 269/43
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Hamburgisches Oberverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Atilla Gülbahce
Ответник: Freie und Hansestadt Hamburg
Преюдициални въпроси
1.
Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 (1) да се тълкува в смисъл:
а)
че турски работник, на когото в съответствие с приложимото законодателство е издадено разрешение за работа на територията на определена държава членка за (или евентуално без) определен срок, надхвърлящ продължителността на разрешението му за пребиваване (т.нар. „überschießende Arbeitserlaubnis“), има право през целия този срок да упражнява правата си по посоченото разрешение, доколкото това не противоречи на необходимостта за защита на определен легитимен национален интерес, а именно на опазването на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве,
б)
и че на съответната държава членка е забранено по начало да отрича, че това разрешение (за работа) влияе върху статута на пребиваване (на турския работник), като взема предвид действащите към момента на издаване на това разрешение национални разпоредби относно обвързаността на разрешението за работа от разрешението за пребиваване (във връзка с Решение на Съда от 2 март 1999 г. по дело El-Yassini (C-416/96, Recueil, стр. I-1209, точка 3 от резюмето, точки 62—65) — относно приложното поле на член 40, параграф 1 от Споразумението (за асоцииране) ЕИО–Мароко, както и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Gattoussi, C-97/05, Recueil, стр. I-11917, точка 2 от резюмето и точки 36—43) относно приложното поле на член 64, параграф 1 от Евро-Средиземноморското споразумение за асоцииране ЕО–Тунис)?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
2.
Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че клаузата „standstill“ забранява също така на конкретна държава членка посредством определена нормативна уредба (в конкретния случай посредством Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet (Закон за пребиваването, работата и интеграцията на чужденците на федералната територия) от 30 юли 2004 г.) да лиши турски гражданин, принадлежащ към легалния пазар на труда на тази държава, от възможността да твърди, че е налице нарушение на забраната за дискриминация по член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, като се позовава на по-рано издаденото му разрешение за работа, чийто срок надхвърля продължителността на разрешението му за пребиваване?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
3.
Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че уредената в този член забрана за дискриминация при никакви обстоятелства не лишава националните органи от възможността в съответствие с приложимите национални разпоредби да отнемат, след изтичането им, разрешения за пребиваване с определена продължителност, които съгласно съответното национално право са неправомерно издадени на турски работник в периодите, в които той фактически се ползва от по-рано издаденото му безсрочно разрешение за работа и полага труд?
4.
Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 по-нататък да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща единствено заетостта, упражнявана от турски гражданин с разрешение за работа — което е издадено законосъобразно от съответните национални органи, безсрочно е и не е обвързано от никакви материалноправни ограничения — към датата на изтичане на продължителността на издаденото по друг повод разрешение за пребиваване на този турски гражданин, поради което в посочената ситуация последният не може да изисква от националните органи — дори след като окончателно преустанови тази заетост — да разрешат последващия му престой с оглед наемането му на друга работа, която може евентуално да бъде започната след определено време, необходимо за турския гражданин?
5.
Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 по-нататък да се тълкува в смисъл, че забраната за дискриминация лишава националните органи (само) от възможността след изтичането на разрешение за работа, издадено последно на принадлежащ към легалния пазар на труда (на тази държава) турски гражданин, да предприемат мерки, с които се прекратява правото му на пребиваване, предвид обстоятелството, че първоначално му е разрешено да работи за по-дълъг срок от продължителността на разрешеното му право на пребиваване и при положение че предприеманите мерки нямат за предназначение да защитят легитимен национален интерес, като въпреки това националните органи не са длъжни да издадат разрешение за пребиваване на турския гражданин?
(1) Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция
Full & Egal Universal Law Academy