13.8.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 238/5
Жалба, подадена на 3 юни 2011 г. от Viega GmbH & Co. KG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-375/06, Viega GmbH & Co. KG/Европейска комисия
(Дело C-276/11 P)
2011/C 238/10
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Viega GmbH & Co. KG (представители: J. Burrichter, T. Mäger и M. Röhrig, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда,
—
да отмени обжалваното решение в частта му, която засяга жалбоподателя,
—
да отмени Решение C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 г. относно процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги), доколкото то засяга жалбоподателя,
при условията на евентуалност , да отмени или да намали размера на наложената на жалбоподателя глоба по силата на член 2, буква й) от това решение,
—
при условията на евентуалност по отношение на исканията, съдържащи се в точки 1 и 2, да препрати делото пред Съда за постановяване на решение,
—
да осъди ответника по главното производство да заплати съдебните разноски, произтичащи от цялостното решаване на спора.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу Решението на Общия съд, с което той отхвърля подадената от жалбоподателя жалба срещу Решение C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 г. относно процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги).
Жалбата почива на следните правни основания:
Общият съд нарушил правото на изслушване на жалбоподателя, принципите относно събирането на доказателства и задължението за мотивиране на постановеното решение. С цел излагане на доказателства в подкрепа на участието на жалбоподателя в картела обжалваното решение се основавало главно на писмените бележки на един единствен свидетел и на заявление за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, без да се споменава каквото и да е относно доводите на жалбоподателя във връзка с тези документи. Жалбоподателят изрично оспорил вярното съдържание на тези документи (свидетелят не участвал в германските събрания и не владеел немски език).
Общият съд трябвало да събере доказателства относно инстинността на писмените бележки на свидетеля и на заявлението за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. Използвайки тези писмени бележки и заявлението за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер като доказателства, без да провери тяхната истинност, Общият съд нарушил принципите относно събирането на доказателства.
Обжалваното решение нарушавало член 81, параграф 1 ЕО, доколкото Общият съд заключил, че на 30 април 1999 г. жалбоподателят взел участие в събрание с „антиконкурентен характер“. Освен това обжалваното решение нарушавало член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тъй като участието в тази среща било взето предвид при определянето на размера на глобата. Що се отнася до това събрание, Общият съд заключил просто, че доказателствата са „по-скоро“ в подкрепа на цел, която противоречи на конкуренцията, отколкото на такава, която съответства на конкурентните условия. Така Общият съд нарушавал установения от самия него критерий за преценка на доказателствата, който предполагал нарушението да бъде доказано по сигурен и безспорен начин.
Заключението относно антиконкурентния характер на събранието от 30 април 1999 г. се отразявало върху размера на наложената глоба. Вземането предвид на това събрание служело като доказателство за участието на жалбоподателя в картел в сектора на пресфитингите. Поради това оборотът, реализиран от жалбоподателя в сектора на пресфитингите при определянето на началния размер за изчисляване на глобата, бил определен в единадесет пъти по-висок размер.
Що се отнася до вземането предвид на оборота относно пресфитингите, от решението било видно, че липсват изложени мотиви и че то противоречи на законите на логиката. Налагането на глоба в размер, надвишаващ 50 милиона евро, в крайна сметка се основавало, съгласно точка 85 от обжалваното решение, единствено на две събрания, чиято връзка с пресфитингите била разгледана в две части от изречения и била констатирана независимо от каквато и да е преценка на доказателствата. От друга страна, Общият съд предположил, че жалбоподателят е участвал в споразумения с антиконкурентен характер, засягащи пресфитингите, по време на събранието от 30 април 1999 г., въпреки че същевременно Общият съд заключил, че до юли 2000 г. сред конкурентите му бил обсъждан въпросът дали пресфитингите (по отношение на които жалбоподателят разполагал с монопол) изобщо трябва да бъдат предмет на картел.
Накрая обжалваното решение нарушавало принципа на пропорционалност. Комисията — с одобрението на Съда — прилага по следния начин Насоките за изчисляване на глобите: първо бил определен начален размер, отчитайки оборота от пресфитинги, докато според заключенията на самия Общ съд пресфитингите можели да бъдат предмет на споразумения в нарушение на конкуренцията едва през 2000 г. и 2001 г. По-нататък въз основа на общата твърдяна продължителност на участие на жалбоподателя в картела (девет години и три месеца) началният размер бил увеличен с 90 %. Тъй като по този начин оборотът от пресфитинги бил взет предвид по отношение на целия период, а не само по отношение на последната една година и три месеца, която била от значение, определянето на размера на глобата нарушавало принципа на пропорционалност.
Full & Egal Universal Law Academy