27.8.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/14
Жалба, подадена на 6 юни 2011 г. от Densmore Ronald Dover срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 март 2011 г. по дело T-149/09, Densmore Ronald Dover/Европейски парламент
(Дело C-278/11 P)
2011/C 252/28
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Densmore Ronald Dover (представители: D. Vaughan, QC, M. Lester, barrister, R. Collard, solicitor)
Друга страна в производството: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени частично решението на Общия съд по дело T-149/09,
—
да отмени изцяло оспорваното решение на генералния секретар на Европейския парламент,
—
да осъди Парламента да заплати разноските на жалбоподателя в производството пред Общия съд и в производството по обжалване.
Правни основания и основни доводи
Първо, Общият съд неправилно приел, че Парламентът е изпълнил задължението си за мотивиране на точки 24 и 25 от оспорваното решение, с които се изисква връщане на сумата от 345 289,00 GBP. Нито точки 24 и 25, нито друга част от оспорваното решение позволявали на жалбоподателя да се запознае с причините, поради които от него се изисква да върне тази сума, и съответно да оспори тези съображения пред съда, а съдът — да упражни контрол.
Второ, Общият съд неправилно приел, че Парламентът основателно иска връщане на сумата от 345 289,00 GBP като „недължимо“ платена по смисъла на член 14 от Правилника за разноски и надбавки, доколкото:
а)
В оспорваното решение Парламентът не посочил по какви причини намира, че многобройните представени от жалбоподателя документи не доказват, че изброените в точка 25 суми са получени в съответствие с Правилника за разноски и надбавки, нито посочил в какво отношение тези суми са поискани в нарушение на член 14 от Правилника за разноски и надбавки или в какво отношение е извършена злоупотреба или са използвани не по предназначение.
б)
Всъщност жалбоподателят дал обяснение за всяка от изброените в точка 25 от оспорваното решение суми и декларирал, че те са изразходвани изцяло и единствено за покриване на разноски във връзка с работата на MP Holdings като доставчик на услуги. Жалбоподателят представил голям брой документи, които доказват, че изплатените на MP Holdings суми са използвани за предвидените в член 14 цели. Той предоставил много повече документи, отколкото по принцип се изисква да съхранява към съответния момент, и в частност документи от първия му мандат. Тези доказателства сочели, че всички разходи са направени изцяло и единствено за услугите на парламентарни сътрудници на жалбоподателя. Парламентът наложил твърде обременителни изисквания на жалбоподателя, като поискал от него да представи документи, за да обоснове всеки свой разход още от 1999 г. Такива изисквания не съществували към момента, в който били направени разходите, и всъщност никога не са били предпоставка за възстановяването на разноски по член 14 от Правилника за разноски и надбавки.
Трето, Общият съд неправилно приел, че макар Парламентът да не е можел да се обоснове с твърдение за „конфликт на интереси“, това не е основание за цялостна отмяна на оспорваното решение. Общият съд правилно приел, че с твърдението за конфликт на интереси Парламентът не е можел да обоснове искането за връщане на надбавките за парламентарни сътрудници. Тъй като Парламентът изрично обосновал цялото оспорвано решение най-вече с това съображение, вследствие на упоменатата си констатация Общият съд трябвало изцяло да отмени оспорваното решение.
Full & Egal Universal Law Academy