10.9.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 269/27
Жалба, подадена на 20 юни 2011 г. от Smart Technologies ULC срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 13 април 2011 г. по дело T-523/09 — Smart Technologies ULC/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-311/11)
2011/C 269/50
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Smart Technologies ULC (представители: M. Edenborough QC, T. Elias, Barrister, R. Harrison, Solicitor)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
—
да отмени Решение от 13 април 2011 г. по дело T-523/09 Smart Technologies/СХВП (WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH),
—
да измени решението на апелативния състав на СХВП от 29 септември 2009 г., като приеме за установено, че заявената марка притежава в достатъчна степен отличителен характер, така че да не може да бъде повдигнато никакво възражение за нейната регистрация по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,
—
при условията на евентуалност, да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 септември 2009 г.,
—
да осъди СХВП да заплати на жалбоподателя съдебните разноски по настоящото производство, по производството пред Общия съд и разноските, направени пред апелативния състав.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква следните правни основания в подкрепа на жалбата си срещу решението на Общия съд:
—
Общият съд не е разгледал отличителния характер на заявката на жалбоподателя самостоятелно, а чрез позоваване на факта дали става дума „само“ за рекламен лозунг. Жалбоподателят изтъква, че посоченото обстоятелство представлява грешка при прилагане на правото и че правилният подход включва анализ на отличителния характер с оглед на съответните стоки и съответните потребители. Изводът, че заявката няма отличителен характер, защото тя представлява само рекламен лозунг, е резултат от прилагане на погрешен критерий, както е установено в съдебната практика.
—
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като счита, че е по-трудно да се докаже отличителен характер по отношение на рекламен лозунг, отколкото по отношение на всяка друга форма на словна марка.
—
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като твърди, че може да приеме като ноторен факт обстоятелство, което е трябвало да бъде подкрепено с доказателства, а именно, че потребителите не придават на маркетинговите дейности същото значение като на идентификацията чрез марка.
—
На последно място жалбоподателят изтъква, че марката трябва да има само минимална степен на отличителен характер, за да не бъде приложен отказът съгласно член 7, параграф 1, буква б от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността (1).
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy