24.9.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 282/7
Жалба, подадена на 6 юли 2011 г. от Maurice Emram срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 10 май 2011 г. по дело T-187/10, Emram/СХВП
(Дело C-354/11 P)
2011/C 282/13
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Maurice Emram (представител: M. Benavï, avocat)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Guccio Gucci Spa
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени изцяло решението на Общия съд, доколкото с него се отхвърля искането за отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 февруари 2010 г.,
—
да се отмени решението на апелативния състав, съгласно член 61 от Статута на Съда,
—
да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени пред Общия съд и Съда, а дружеството Gucci да се осъди да заплати съдебните разноски, направени в производството пред СХВП и Общия съд.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят се позовава на нарушението на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (1), както и на нарушението на член 17 от Регламент № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (2).
В тази връзка жалбоподателят отбелязва, на първо място, че Общият съд е направил извода за наличие на вероятност от объркване, без да вземе предвид всички релевантни елементи в конкретния случай, по-специално неизползването на по-ранните марки на пазара, отчитането на отличителния характер на по-ранните марки, действителното присъствие на пазара на други стоки от същия вид, върху които са положени различни знаци „G“ и степента на значимост на този вид знаци за идентифицирането на търговска марка от обозначените потребители. Освен това жалбоподателят изтъква, че Общият съд е направил извода, че е налице неправилна преценка на сходството между конфликтните марки, произтичаща по-конкретно от изопачаване на фактите, от неправилна преценка на отличителния и доминиращ характер на по-ранните марки, както и от погрешна преценка на естеството на разглежданите стоки.
На второ място, жалбоподателят се позовава на погрешно прилагане на съдебната практика от Общия съд, доколкото той не взел предвид предходните национални решения, в разрез с член 17 от Регламент № 207/2009, посочен по-горе.
Накрая, той изтъква нарушение на принципа на равно третиране от Общият съд, доколкото той направил частична преценка на сходството между знаците, без да вземе предвид словното съдържание на заявената марка и като сравнил знаците въз основа на изключително широки критерии.
(1) ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.
(2) ОВ L 78, стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy