8.10.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 298/17
Жалба, подадена на 8 август 2011 г. от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 24 май 2011 г. по дело T-115/10, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Европейска комисия
(Дело C-416/11 P)
2011/C 298/31
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: S. Ossowski, D. Wyatt QC, V. Wakefield, Barrister)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени определението на Общия съд;
—
да обяви за допустима жалбата на Обединеното кралство за отмяна и да върне делото на Общия съд за разглеждане по същество;
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Обединеното кралство по настоящото производство и тези по производството пред първата инстанция, свързани с възражението за недопустимост; и
—
да не се произнася по съдебните разноски в останалата им част.
Правни основания и основни доводи
1.
Обединеното кралство обжалва Определението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) по дело T-115/10 Обединено кралство/Комисия, в което Общият съд постановява, че жалбата на Обединеното кралство за отмяна на включването на испанската територия от значение за Общността ES6120032 („Estrecho Oriental“) в списъка, приет с Решение на Комисията 2010/45/ЕО (1), е недопустима.
2.
Общият съд намира, че включването на територия ES6120032 в списъка, приет с Решение на Комисията 2010/45/ЕО, само потвърждава предишното включване на тази територия в списъка, приет с Решение на Комисията 2009/95/ЕО (2). Това било погрешно, тъй като включването на територия ES6120032 в списъка, приет с Решение на Комисията 2010/45/ЕО, било прието въз основа на съществени нови факти, а именно, че ES6120032:
а)
припокрива и претендира да включи по-голямата част от британските гибралтарски териториални води („BGTW“) и
б)
припокрива и претендира да включи цялата област на по-рано съществуващата територия на Обединеното кралство от значение за Общността с код UKGIB0002 и наименование „Southern Waters of Gibraltar“.
3.
По време на първото включване на ES6120032 в списъка, приет с Решение 2009/95/ЕО, изглежда, че само Испания е знаела за факта, че ES6120032 се припокрива с UKGIB0002 и BGTW. Обединеното кралство безспорно не е знаело за този факт и няма индикации той да бил известен на Комисията или на Комитета по местообитанията (които приемат Решение 2009/95/ЕО).
4.
По време на второто включване на ES6120032 в списъка, приет с Решение 2010/45/ЕО, както е видно от дискусията, предхождаща приемането на тази мярка, този факт от особено съществено значение е вече известен на Обединеното кралство, Комисията и Комитета по местообитанията.
5.
След като по време на приемането на Решение 2009/95, фактът на припокриването действително не е бил известен, Общият съд се съсредоточава върху презюмираното знание, а именно дали узнаването на този факт тогава е било възможно. Той счита, че по това време нито Обединеното кралство, нито Комисията са могли да узнаят факта на припокриване и следователно (по неговата логика) Решение 2010/45/ЕО „само потвърждавало“ предишното включване.
6.
Общият съд допуска сериозни грешки при прилагане на правото в съображенията си относно презюмираното знание, в частност:
а)
Той допуска грешка относно страните, чието презюмирано знание е правно релевантно (което представлява първото правно основание на настоящата жалба). По-специално, Общият съд не разбира правилно съдебната практика и не се съобразява с юридическия принцип при разглеждането на презюмираното знание на Комисията. Обединеното кралство твърди, че релевантно в случая е само неговото (на Обединеното кралство) презюмирано знание. Ако евентуално е релевантно презюмираното знание на която и да е друга страна, различна от Обединеното кралство, това трябва да бъде страната, която взема решения (т.е. Комисията и Комитета по местообитанията), а не само Комисията; и
б)
Той допуска грешка относно критерия, който следва да се прилага за определяне на това какво „би могло“ да се знае (което представлява второто правно основание на настоящата жалба). В частност, Общият съд не се насочва правилно или изобщо към подходящото условие, а именно, че страната би могла да знае само това, което един внимателен човек е разумно да знае. Нещо повече, като решава, че са налице условията за презюмирано знание, Общият съд допуска явна грешка при преценката на фактите.
(1) 2010/45/ЕС: Решение на Комисията от 22 декември 2009 година за приемане, съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета, на трети актуализиран списък с територии от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион (нотифицирано под номер C(2009) 10406) (ОВ L 30, стр. 322).
(2) 2009/95/ЕО: Решение на Комисията от 12 декември 2008 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион (нотифицирано под номер С(2008) 8049) (ОВ L 43, стр. 393).
Full & Egal Universal Law Academy