26.11.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 347/12
Жалба, подадена на 9 септември 2011 г. от Audi AG и Volkswagen AG срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 6 юли 2011 г. по дело T-318/09, Audi AG, Volkswagen AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
(Дело C-467/11 P)
2011/C 347/18
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Audi AG, Volkswagen AG (представител: P. Kather, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени решението на Общия съд от 6 юли 2011 г. по дело T-318/09;
—
да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 май 2009 г. (преписка R 226/2007-1);
—
да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Обжалваното решение на Общия съд нарушавало член 7, параграф 1, буква в) от Регламента относно марката на Общността (1), тъй като материалното общностно право било неправилно приложено. Знакът „TDI“ не бил описателен. Общият съд неправилно приел, че съответните потребители го възприемат незабавно и без други разсъждения като съкращение на определено техническо свойство. Това не било така, тъй като, от една страна, „TDI“ не било каквото и да било съкращение, и от друга страна, за това съкращение съществували многобройни езикови комбинации. Поради това изискването за възприемане, което да е „незабавно и без други разсъждения“, във всеки случай не било изпълнено. Освен това жалбоподателите считат, че служебното начало по член 76, параграф 1, първо изречение от Регламента относно марката на Общността е нарушено, тъй като СХВП не доказала, че е налице абсолютно основание за отказ за предоставяне на защита.
Освен това принципът на равно третиране бил нарушен, тъй като между знака „TDI“ и регистрираните знаци „CDI“ и „Hol“ съществувала директна и конкретна връзка, поради което всички те трябвало да бъдат третирани равно. Такова третиране обаче не било налице, след като знакът „TDI“ не бил регистриран.
Обжалваното решение нарушавало член 7, параграф 3 от Регламента относно марката на Общността, тъй като, от една страна, не било необходимо да се доказва придобиване на отличителен характер чрез използване в цялата Общност, и от друга страна, Общият съд преценил погрешно от правна гледна точка фактите, които са в основата на спора. Представянето на доказателства не било необходимо, тъй като тълкуването на Съда в Решение по делото Pago (2) на член 9 от Регламента относно марката на Общността не било относимо към неговия член 7. Освен това доказателствата за възприемането от потребителите били погрешно преценени от Общият съд. По-специално Общият съд не преценил правилно указателното въздействие на националните регистрации. Общият съд не взел предвид и големия пазарен дял и високия оборот от продажбите на „TDI автомобилите“, като пропуснал също да отчете в правните си съображения свързаното с тях рекламно влияние.
Накрая, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като е приел, че знакът „TDI“ не може да се използва като марка. Тази преценка била погрешна и противоречала на общностното право, тъй като знакът „TDI“ можел да се използва като марка в каквато и да било форма.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
(2) Решение на Съда от 6 октомври 2009 г. по дело Pago International; C-301/07, Сборник, стр. I-9429.
Full & Egal Universal Law Academy