26.11.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 347/21
Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. от ThyssenKrupp Elevator (CENE) GmbH, по-рано известно като ThyssenKrupp Aufzüge GmbH, и ThyssenKrupp Fahrtreppen GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 30 септември 2011 г. по съединените дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия
(Дело C-503/11 P)
2011/C 347/31
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: ThyssenKrupp Elevator (CENE) GmbH, по-рано известно като ThyssenKrupp Aufzüge GmbH, и ThyssenKrupp Fahrtreppen GmbH (представител: адв. K. Blau-Hansen, Rechtsanwältin)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите молят:
—
да се отмени изцяло Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. по съединените дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата в първоинстанционното производство и доколкото се отнася до жалбоподателите;
—
при условията на евентуалност, да се намали още повече глобата, наложена на жалбоподателите по силата на член 2 от обжалваното решение на Европейската комисия от 21 февруари 2007 г.;
—
при условията на евентуалност спрямо предходното, делото да се върне на Общия съд за ново произнасяне от негова страна;
—
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите насочват своята жалба срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. по дело T-144/07 и др. (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Европейска комисия), доколкото с това решение се отхвърля жалбата, подадена от тях на 7 май 2007 г. срещу Решение C(2007) 512 окончателен на Европейската комисия от 21 февруари 2007 г. (преписка COMP/E-1/38.823 — Асансьори и ескалатори), и доколкото се отнася до жалбоподателите.
Жалбоподателите се позовават на липсата на компетентност на Комисията, съществено процесуално нарушение, нарушение на Договора за ЕО, на ДФЕС и на правните норми, които трябва да се съблюдават при прилагането на тези договори, както и на злоупотреба с власт и нарушения на основните права, които жалбоподателите развиват в четири правни основания.
На първо място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки компетентността на Комисията за започване на производство за нарушение. Те считат, че Общият съд трябвало да констатира нищожността на решението на Комисията поради неприложимостта на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО), тъй като локалните нарушения, за които те биват упреквани, не са били в състояние да засегнат търговията между държави членки. Дори член 101 ДФЕС действително да бе приложим, Общият съд трябвало да констатира, че във всеки случай по силата на Известието относно Европейската мрежа по конкуренция системата на паралелна компетентност, въведена от Регламент 1/2003 (1), представлявала пречка за компетентността на Комисията. На последно място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд не се е съобразил с факта, че започването a posteriori на производството от Комисията противоречи на основните принципи за правна сигурност и законоустановеност в областта на наказанията.
На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки решението на Комисията в частта, където се прави извод за солидарната отговорност на жалбоподателите въз основа на общия оборот на ThyssenKrupp AG. По този начин обжалваното съдебно решение е нарушило член 23 от Регламент 1/2003, принципа на правовата държава, както се проявява той в принципа за законоустановеност на наказанията („nulla poena sine lege“), принципа за пропорционалност на наказанията, принципа, според който всяко съмнение е в полза на обвиняемия („in dubio pro reo“), и наказателноправния принцип, според който наказанието е следствие от нарушение („nulla poena sine culpa“). Жалбоподателите считат, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, доколкото се основава върху постулата, според който дъщерно дружество образува със своето дружество майка (и другите дружества от групата) една стопанска единица, като това обосновава тяхната солидарна отговорност. От друга страна, независимо от горепосоченото твърдение за нарушение, жалбоподателите поддържат, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с принципа „nulla poena sine culpa“, доколкото те са солидарно санкционирани да заплатят глоба заедно с тяхното дружество майка. При условията на евентуалност жалбоподателите упрекват Общия съд, че е потвърдил тази солидарна отговорност въпреки липсата на определяне на дела от глобата, полагащ се на всяко дружество в отношенията му с неговите солидарни съдлъжници.
На трето място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е постановил решението си в нарушение на задължението за пространна проверка, което правото му възлага, тъй като, от една страна, е упражнил само недостатъчен контрол върху пропорционалността на определените от Комисията основна сума на глобата и възпиращ мултипликатор и тъй като, от друга страна, Общият съд не е упражнил в достатъчна степен контрол върху адекватното отчитане от Комисията на оказаното от жалбоподателите сътрудничество, като по този начин е нарушил основното право на справедлив съдебен процес и принципа на съдебна защита, който това право включва.
На четвърто място, жалбоподателите се позовават на нарушение на принципа на пропорционалност и принципа на равенство при определянето на основната сума на глобата, наложена поради нарушението, отнасящо се до Германия, с мотива, че при определяне на основната сума за изчисление на глобата е взет предвид несвързан с това оборот, въпреки съществуването на императивни съображения срещу такъв подход. Жалбоподателите считат, че диференцираните мотиви, които Общият съд е посочил в това отношение, са били подходящи, но че той незаконосъобразно е пропуснал да приложи същото разграничение спрямо жалбоподателите.
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
Full & Egal Universal Law Academy