28.1.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 25/37
Жалба, подадена на 22 ноември 2011 г. от Muhamad Mugraby срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 септември 2011 г. по дело T-292/09, Muhamad Mugraby/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
(Дело C-581/11 P)
2012/C 25/72
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Muhamad Mugraby (представител: S. Delhaye, Advocate)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
1.
да установи, че Комисията не се е произнесла по:
i)
искането на жалбоподателя за отправяне от Комисията на препоръка до Съвета за спиране на помощта на Общността за Ливан по смисъла на член 28 от Регламент (ЕО) № 1638/2006 (1), като налагането на такива мерки се изисква и се предвижда в този регламент;
ii)
искането на жалбоподателя Комисията, като пряко отговорната за изпълнение на различните програми на Съюза за подпомагане на Ливан институция, да спре изпълнението на тези програми до преустановяване на продължаващите нарушения от страна на Ливан на основните права, по-специално на тези на жалбоподателя;
2.
да установи, че Съветът, като част от Съвета за асоцииране между ЕС и Ливан, не се е произнесъл по искането на жалбоподателя Комисията да отправи препоръка до Съвета за приемане на специфични и ефективни мерки по отношение на помощта на Съюза за Ливан съгласно Споразумението за асоцииране (2) между Ливан и Общността с цел изпълнението на задълженията на страните по това споразумение;
3.
да установи, че ЕС, Комисията, в ролята ѝ на пазител на Договорите и на пряко отговорната за изпълнение на различните програми на Съюза за подпомагане на Ливан институция, и Съветът, като част от Съвета за асоцииране между ЕС и Ливан, носят извъндоговорна отговорност за претърпените от жалбоподателя вреди в резултат на системното неизползване от декември 2002 г. насам на наличните средства и инструменти за ефективно изпълнение на клаузата за правата на човека от Споразумението за асоцииране;
4.
да задължи Комисията, отчасти като обезщетение в натура, да предложи на Съвета спиране на действието на Споразумението за асоцииране между ЕС и Ливан докато Ливан не започне да изпълнява член 2 от Споразумението за асоцииране по отношение на жалбоподателя;
5.
да задължи Комисията да ограничи изпълнението на действащите програми за подпомагане (изпълнявани и/или контролирани от Комисията) до програмите, които имат специално за цел защита на основните права и които не са под форма на финансова помощ за ливанските власти, докато Ливан не започне да изпълнява член 2 от Споразумението за асоцииране по отношение на жалбоподателя;
6.
да задължи Съвета да покани Комисията да отправи препоръка в съответствие с изложеното в подточка 4) по-горе и с тази цел да действа чрез институциите по Споразумението за асоцииране;
7.
да осъди ЕС, Съвета и Комисията, ответници в първоинстанционното производство, да заплатят обезщетение за имуществените и неимуществените вреди на жалбоподателя, чийто размер следва да бъде определен ex aequo et bono на не по-малко от 5 000 000 EUR, както и да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение трябва да се отмени по следните причини:
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото:
—
като е отхвърлил иска като недопустим, без да са налице основания за недопустимост;
—
като е нарушил правото на жалбоподателя да посочи всички ответници;
—
като е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е взел предвид представените от него доводи;
—
като не се е произнесъл по всички представени от жалбоподателя искания;
—
като не е взел предвид правото на ЕС и задълженията на ЕС по силата на международното право и като е основал определението си на регламенти, приети от една от институциите на ЕС.
Жалбоподателят поддържа също така, че Общият съд погрешно тълкува Споразумението за асоцииране между ЕС и Ливан и че няма правно основание за даденото от него тълкуване на „широкото право на преценка“ и за констатацията му, че няма правомощие да дава задължителни указания на Съвета на ЕС и на Европейската комисия.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят твърди, че е налице отказ от правосъдие от страна на Общия съд.
(1) Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ОВ L 310, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 164).
(2) Временно споразумение относно търговията и свързаните с нея въпроси между, от една страна, Европейската общност и, от друга страна, Ливанската република (ОВ L 262, 2002 г., стр. 2).
Full & Egal Universal Law Academy