5.5.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 133/14
Жалба, подадена на 28 ноември 2011 г. от TofuT GmbH срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 20 септември 2011 г. по дело T-99/10, Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-599/11 P)
2012/C 133/25
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: TofuT GmbH (представител: B. Krause)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
—
да се отмени обжалваното съдебно решение,
—
Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции, или — ако жалбата бъде отхвърлена (quid non) — съдебните разноски да бъдат разпределени между страните.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба се оспорва решението, с което Общият съд отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 7 януари 2010 г., постановено в производство по възражение със страни Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG и TofuT GmbH.
Според жалбоподателя обжалваното решение подлежи на отмяна на следните основания:
Първо, Общият съд неправилно приложил правото, доколкото въз основа на нови критерии приел, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (1). За да се приеме, че е налице концептуално сходство, според обжалваното съдебно решение било достатъчно двете понятия да се извеждат от общо родово понятие и макар да са концептуално различни, да не са и противоположни, което било несъвместимо с досегашната съдебна практика.
Второ, Общият съд неправилно приел, че е налице вероятност от объркване, без да вземе предвид всички релевантни и установени критерии за преценка на сходството между марките. В случая единственият общ елемент за двете марки бил разположен в края на марката, на която се основава възражението. Съгласно постоянната съдебна практика обаче важал принципът, че потребителят като цяло отделя повече внимание на началото, отколкото на края на марката.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy