5.5.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 133/14
Жалба, подадена на 30 ноември 2011 г. от ara AG срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 22 септември 2011 г. по дело T-174/10, ara/СХВП
(Дело C-611/11 P)
2012/C 133/26
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: ara AG (представител: M. Gail, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Allrounder SARL
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решението на Общия съд на Европейския съюз от 22 септември 2011 г. по дело T-174/10;
—
да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 януари 2010 г. (по преписка R 481/2009-1);
—
да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и встъпилата страна пред първата съдебна инстанция да заплатят съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1).
Във връзка с това на първо място жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е спазил задължението за мотивиране, доколкото в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване не е изложил достатъчни мотиви относно критериите за определяне на съответните потребители, за сравнението между марките и за вероятността от объркване. Ето защо според жалбоподателя Общият съд погрешно е приел, че разглежданите потребители са средни потребители, които проявяват средна степен на внимание при покупката на съответните стоки, независимо че на един първоначален етап е било доказано, че тези конкретните потребители са имали рядко възможност да направят пряко сравнение между различните марки. Освен това при сравнението между марките Общият съд погрешно приел в решението си, че наличието на двете изображения на триъгълници създавали по-силно впечатление в паметта на съответните потребители, отколкото създаваното от спорната марка впечатление. Жалбоподателят твърди, че в резултат на това Общият съд е отдал по-голямо значение на един или на няколко елемента на марката.
Според жалбоподателя в допълнение Общият съд не е спазил задължението за мотивиране, доколкото при проверката дали е налице вероятност от объркване не е обсъдил представените от встъпилата страна документи.
Накрая жалбоподателят изтъква, че Общият съд е подценил принципа за служебна проверка на фактите.
(1) ОВ L 78, стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy