10.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/18
Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana (Италия) на 27 декември 2011 г. — Daniele Biasci и др./Ministero dell’Interno и Questura di Livorno
(Дело C-660/11)
2012/C 73/32
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana [Окръжен административен съд, Тоскана]
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Daniele Biasci, Alessandro Pasquini, Andrea Milianti, Gabriele Maggini, Elena Secenti, Gabriele Livi
Ответник: Ministero dell’Interno [Министерство на вътрешните работи], Questura di Livorno [Дирекция на полицията, Ливорно]
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност, по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на Министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ № 773 от 18 юни 1931 г. и последващите му изменения се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Ministero dell’economia e delle finanze [Министерство на икономиката и финансите] — Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato [Независимия административен орган за държавен монопол]“?
2.
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от Законодателен декрет № 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван със Закон № 248/2006 […] (1)?
Въпросът, свързан със съвместимостта с посочените по-горе общностни принципи на цитирания член 38, параграф 2, има за предмет единствено онези части от споменатата разпоредба, в които: а) е предвидена обща насоченост към защита на концесиите, предоставени преди измененията в правната уредба; б) се въвеждат задължения за разкриването на нови пунктове и за спазването на определено отстояние от вече разпределените пунктове, в резултат от които всъщност би могло да се гарантира запазването на заварените търговски позиции. В допълнение, въпросът има за предмет общото тълкуване на цитирания член 38, параграф 2, направено от Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato, което включва в договорите за концесия (член 23, параграф 3) споменатата клауза за прекратяване в случай на пряко или непряко осъществяване на трансгранични дейности от сходен характер.
3.
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
4.
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
(1) Пропуска се частта от въпроса, която възпроизвежда пълния текст на посочената разпоредба, публикуван в GU бр. 153 от 4 юли 2006 г.
Full & Egal Universal Law Academy