24.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 89/3
Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea (Румъния) на 27 декември 2011 г. — SC Scandic Distilleries SA/Direcția Generală de Administrare a Marilor Contribuabili
(Дело C-663/11)
2012/C 89/05
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Oradea
Страни в главното производство
Въззивник: SC Scandic Distilleries SA
Въззиваем: Direcția Generală de Administrare a Marilor Contribuabili
Преюдициални въпроси
1.
В противоречие ли е с европейското право (с членове 7 и 22 от Директива 92/12/ЕИО (1), съответно със съображенията на тази директива) отказът на румънските данъчни власти да уважат искане за възстановяване на акцизите, доколкото:
а)
търговецът, който иска възстановяване на акцизите, е удостоверил изпълнението на всички технически условия, предвидени в националното законодателство за допустимостта на исканията за възстановяване и по-конкретно: (i) за удостоверяване на плащането на акцизите в Румъния; (ii) за удостоверяване на изпращането на акцизните стоки в друга държава членка;
б)
съгласно изискванията на румънското данъчно законодателство (член 1926 Cod fiscal, член 184 от Методологичните норми, предвидени в Решение на правителството № 44/2004 и в Приложение № 11 към Дял VII от Cod fiscal), някои от документите, които е трябвало да придружават искането за възстановяване, е било възможно да бъдат представени едва след доставката на акцизните стоки в друга държава членка;
в)
румънското данъчно законодателство (член 184, алинея 4 от Методологичните норми, препращащ към член 135 от Cod procedură fiscală) предвижда общ срок от 5 години за всяко искане за възстановяване/връщане?
2.
Трябва ли член 22, параграф 1, буква а) от Директива 92/12/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че неподаването от търговеца на искане за възстановяване на акцизите в държавата членка, в която те са платени, преди доставката на акцизните стоки за друга държава членка, в която стоките са предназначени за потребление, води до погасяване на правото на търговеца да получи възстановяване на платените акцизи?
3.
При утвърдителен отговор на втория въпрос, в съответствие е ли е с принципа за данъчния неутралитет решението за погасяване на правото на търговеца на възстановяване на акцизите, което погасяване в крайна сметка води до двойно облагане на едни и същи акцизни стоки (в държавата членка, в която акцизните стоки са първоначално освободени за потребление и съответно в държавата членка, в която стоките са предназначени за потребление)?
4.
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли да се приеме, че изключително краткият срок от датата на плащането на акцизите за освободените за потребление в държава членка стоки до датата на изпращането на акцизните стоки за друга държава членка, в която те са предназначени за потребление, е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност? В този аспект релевантен ли е фактът, че срокът по общия ред, в който може да се иска възстановяване/връщане на платен данък, такса или вноска в съответната държава членка, е значително по-дълъг?
(1) Директива № 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129).
Full & Egal Universal Law Academy