16.4.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 120/16
Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — EMA/Комисия
(Дело T-116/11)
2011/C 120/38
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: European Medical Association (EMA) (Брюксел, Белгия) (представители: A. Franchi, avvocato, L. Picciano, avvocato, N. di Castelnuovo, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви жалбата за допустима и основателна,
като главно искане:
—
да се установи и да се обяви, че EMA е изпълнила правилно договорните си задължения съгласно договори 507760 DICOEMS и 507126 COCOON, и че следователно има право на възстановяване на разходите, направени за изпълнението на тези договори, както следват от изпратените на Комисията FORM C, включително FORM C във връзка с IV-ти период от договора COCOON,
—
да се установи и да се обяви незаконосъобразността на решението на Комисията да развали посочените договори, съдържащо се в писмото от 5 ноември 2010 г.,
—
вследствие на това да се обяви, че претенцията на Комисията за възстановяване на сумата от 164 080,10 EUR енеоснователнаиследователнодасеотмени— включително посредством издаване на съответното кредитно известие — дебитното известие от 13 декември 2010 г., с което Комисията е поискала възстановяване на горепосочената сума, или във всеки случай да се обяви неговата незаконосъобразност,
—
също да се съди Комисията да плати останалите суми, които се дължат на EMA на основание на изпратените на Комисията FORM C, възлизащи на 250.999,16 EUR,
при условията на евентуалност:
—
да се установи отговорността на Комисията за неоснователно обогатяване и за незаконосъобразни действия,
—
вследствие на това да се осъди последната да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, чиито размер следва да се определи в рамките на настоящото производство,
във всеки случай: да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба, подадена на основание на член 272 ДФЕС и въз основа на клаузата за подсъдност, съдържаща се в член 13 от договорите DICOEMS и COCOON, жалбоподателят оспорва законосъобразността на решението на Комисията от 5 ноември 2010 г. за разваляне, вследствие на извършен от службите на Комисията финансов одит, на двата договора, сключени с жалбоподателя в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Поради това жалбоподателят оспорва законосъобразността на дебитното известие, съставено от Комисията на 13 декември 2010 г. с оглед на доклада от финансовия одит, с което се цели възстановяване на сумите, платени от Комисията на жалбоподателя за изпълнението на двата проекта, в които той е участвал.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.
1.
Първо правно основание, свързано с изискуемостта на претендираното от Комисията вземане и с допустимостта на всички декларирани от него на Комисията разходи.
—
Жалбоподателят по-специално твърди, че Комисията е нарушила членове 19, 20, 21 и 25 от Общите условия на договора, отнасящи се до определянето на допустимите разходи, както и принципа на недопускане на дискриминация във връзка с тълкуването на счетоводните стандарти за сдруженията с нестопанска цел, който се прилага в процедурата по счетоводна проверка.
2.
Второ правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила задължението за лоялно сътрудничество и добросъвестност при изпълнението на договора, доколкото не е изпълнила правилно своите собствени договорни задължения.
—
Жалбоподателят по-специално твърди, че Комисията е нарушила задължението за контрол на успешното изпълнение на проектите от гледна точка на финансовия контрол, предвиден в член II.3.4.a от Общите условия на договора.
3.
Трето правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, с оглед на цялостната картина на допуснатите от нея пропуски, както и с твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност, поради непропорционалния характер на приетата от Комисията мярка — разваляне на договора — преценена спрямо твърдяното неизпълнение на някои задължения, свързани с отчетността, които дори да се приеме, че съществуват, по никакъв начин не биха породили право на възстановяване на почти всички предоставени авансови плащания.
4.
Четвърто правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила правото на защита вследствие на нейното поведение по време на процедурата по счетоводна проверка.
—
Жалбоподателят по-специално изтъква, че не е упражнил правото си да бъде изслушан на етапа на финансовия одит и че не са били взети предвид поредица допълнителни документи, изпратени на Комисията на 19 август 2009 г.
5.
Пето правно основание, представено при условията на евентуалност, свързано с извъндоговорната отговорност на Комисията на основание на членове 268 и 340 ДФЕС.
—
Жалбоподателят, на първо място, изтъква неоснователно обогатяване на Комисията въз основа на факта, че окончателните резултати на проектите DICOEMS и COCOON са предоставени на разположение на последната без тя да е поела изцяло съответните разходи за тези проекти.
—
На второ място, жалбоподателят иска обезщетение на вредите от незаконосъобразно действие на Комисията, която разпространила писмо с клеветническо съдържание и тежко уронващо доброто име на жалбоподателя.
Full & Egal Universal Law Academy