14.5.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 145/34
Иск, предявен на 15 март 2011 г. — Centre national de la recherche scientifique/Комисия
(Дело T-167/11)
2011/C 145/56
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Centre national de la recherche scientifique (Париж, Франция) (представители: N. Lenoir, avocat)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да обяви иска за допустим и основателен;
—
да осъди Комисията да върне сумата по твърдяното вземане в размер на 20 989,82 EUR, която Комисията изисква на основание договора в дебитното си известие 2010-1232 от 26 октомври 2010 г. и във връзка с която е приет акта за прихващане от 17 декември 2010 г. (BUDG/C3 D(2010) B.2-1232), заедно с лихвите за забава в размер на законния лихвен процент по приложимото към договора белгийско право;
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът излага три правни основания.
1.
Първото правно основание е изведено от нарушение на член II.19, параграф 1 от общите условия на договора LSHB-CT-2004-503319 относно проекта „ALLOSTEM“ по Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2002—2006) (наричан по-.нататък „Договорът „ALLOSTEM“), тъй като Комисията ограничила, и дори лишила ищеца от възможността да докаже правилното изпълнение на договора с оглед допустимостта на разходите за персонал, без да се съобрази с критериите на определението за допустими разходи.
2.
Второто правно основание е изведено от нарушение на договорните задължения по членове II.19 и II.20 от общите условия на Договора „ALLOSTEM“, тъй като Комисията изключила допустимостта на разходите, свързани с вноска „за загуба на работното място“ и с отпуските за бременност и раждане на служителка, наета на работа като биолог на срочен трудов договор.
3.
Третото правно основание е изведено от нарушение на член 12 от Договора „ALLOSTEM“, който предвижда, че преценката дали вземанията по посочения договор са безспорни трябва да се извършва съгласно белгийското право. Ищецът твърди:
—
че при преценката дали претендираното вземане е безспорно Комисията се основавала само на правото на Съюза, но не и на белгийското право и
—
че вземането не е безспорно, след като по отношение на него съществуват сериозни разногласия.
Full & Egal Universal Law Academy