21.5.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 152/26
Жалба, подадена на 14 март 2011 г. — Carbunión/Съвет
(Дело T-176/11)
2011/C 152/47
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Federación Nacional de Empresarios de Minas de Carbón (Carbunión) (Мадрид, Испания) (представители: K. Desai, Solicitor, S. Cisnal de Ugarte и M. Peristeraki, lawyers)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви за допустима жалбата за отмяна,
—
да обяви жалбата за отмяна за основателна и в съответствие с това да отмени член 3, параграф 1, букви a), б) и е) и член 3, параграф 3) от Решение на Съвета от 10 декември 2010 година относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (2010/787/ЕС) (1) и
—
да осъди Съвета да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски по това производство.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.
1.
Първото правно основание е изведено от наличието на явни грешки в преценката на релевантните актове, тъй като ответникът е основал обжалваното решение на следните констатации:
—
участието на въглищата в енергийните доставки на ЕС е слабо,
—
закриването на неконкурентоспособни мини и елиминирането на производството на въглища в ЕС ще насърчи възобновимите енергийни източници,
—
съвсем не се очаква производството на въглища в ЕС и по-конкретно в Испания да стане конкурентноспособно до 2018 г.
2.
Второто правно основание е изведено от липса на мотиви, тъй като Съветът:
—
не е предоставил многобройните доказателства и заключения, които са му били представени по време на подготвителната процедура от други институции и заинтересувани лица, показващи важността на въгледобивната промишленост на ЕС за сигурността на доставките в ЕС;
—
не е посочил причини за (i) отклоняването си от рамката на държавните помощи и политиката, установена с Регламента за въгледобива от 2002 година (2), която се базира на загриженост за сигурността на доставките и (ii) вместо това е приел обжалваното решение само въз основа на съображения за конкурентноспособност.
3.
Третото правно основание е изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и оправдани правни очаквания, тъй като обжалваното решение:
—
съставлява рязка и неочаквана промяна на позицията на ЕС по отношение на местния сектор на въгледобива в ЕС и в частност в Испания,
—
нарушава принципа на оправданите правни очаквания, като не предоставя преходен период, който да позволи на жалбоподателя да се адаптира към тази значителна промяна на политиката.
4.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като обжалваното решение налага необосновани и прекалени ограничения за работата на местните въглищни мини в Испания, които не отговарят на целите на Съвета. По-точно, според жалбоподателя приетите с обжалваното решение мерки не отговарят на загриженост за околната среда, която се изтъква от Съвета, тъй като електрическите инсталации в ЕС ще продължават да „изгарят“ вносни въглища. Всъщност обжалваното решение налага твърде тежки задължения на жалбоподателя, които са напълно несвързани с целта за опазване на околната среда. Освен това жалбоподателят твърди, че съображенията за конкурентноспособност, произтичащи от субсидирането на местните въглища, също са преувеличени в обжалваното решение.
5.
Петото правно основание е изведено от злоупотреба с власт. В това отношение жалбоподателят твърди, че приетите в обжалваното решение мерки, като се има предвид тяхното неблагоприятно въздействие върху въгледобивния сектор в ЕС, не съответстват на стратегическите и политическите цели, които ЕС трябва да преследва съгласно член 194 ДФЕС. Обжалваното решение застрашава правилното функциониране на енергийния пазар в ЕС и сигурността на енергийните доставки в ЕС и по-конкретно в Испания. Следователно Съветът е злоупотребил с правомощията си, като е приел обжалваното решение, което се стреми към елиминиране на една от най-важните местни суровини за гарантиране на енергийните доставки в ЕС.
6.
Шестото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране и за недопускане на дискриминация. Според жалбоподателя обжалваното решение провежда дискриминация срещу местните производители на въглища (i) спрямо вносителите на въглища в ЕС и (ii) съответно спрямо други енергийни форми.
7.
Седмото правно основание е изведено от това, че обжалваното решение почива на погрешно правно основание. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е прието само на основание член 107, параграф 3, буква д) ДФЕС, а е трябвало да бъде прието и на основание член 109 ДФЕС и при спазване на съответната процедура.
(1) ОВ 2010 L 336, стp. 24.
(2) Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост, ОВ L 205, 2002 г., стp. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 124.
Full & Egal Universal Law Academy