25.6.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 186/31
Жалба, подадена на 4 май 2011 г. от Luigi Marcuccio срещу решението, постановено на 15 февруари 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-81/09, Marcuccio/Комисия
(Дело T-238/11 P)
2011/C 186/57
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обжалваното съдебно решение доколкото с него първоинстанционният съд: а) отхвърля жалбата, с която е сезиран от жалбоподателя; б) осъжда последния да понесе три четвърти от направените от него съдебни разноски в рамките на първоинстанционното производство; както и, освен това,
—
като главно искане:
(B.1.1)
да уважи всички искания, формулирани от жалбоподателя в първоинстанционното производство, с изключение на искането за възстановяване на разноските;
(B.2.2)
да осъди ответника да възстанови на жалбоподателя трите четвърти от съдебните разноски, които първоинстанционният съд е оставил в тежест на последния;
—
или, при условията на евентуалност :
(B.2)
да върне делото на Съда на публичната служба за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по същество по всички искания, посочени в предходните точки (B.1.1.) и (B.2.2.).
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението, постановено на 15 февруари 2011 г. от Съда на публичната служба (дело F-81/09). С това съдебно решение е отхвърлена жалба с предмет, от една страна, отмяна на решението, с което Комисията отхвърля частично искането на жалбоподателя за изплащане на лихвите за забава върху обезщетението за инвалидност, което тази институция му дължи и, от друга страна, осъждане на Комисията да изплати на жалбоподателя сума, съответстваща на разликата между размера на лихвите за забава, изчислени съгласно критериите, които той счита за приложими, и действително изплатената му сума.
1.
Първото правно основание се отнася до пълна липса на мотиви към решението, посочено в точка 32 от обжалваното съдебно решение, както и до (нарушение) на задължението за мотивиране, което тежи върху всяка институция на Европейския съюз (точки 41—47 от обжалваното съдебно решение).
2.
Второто правно основание е изведено от неправилно, неточно и нелогично тълкуване и прилагане на съобщението от 8 май 2003 г., посочено в точка 53 от обжалваното съдебно решение.
3.
Третото правно основание е изведено от неправилно, неточно и нелогично тълкуване и прилагане на понятието за прилагане на правна норма по аналогия, както и на свързаните с него разпоредби на правото и съдебна практика (точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение).
4.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правото patere legem quam ipse feristi, което опорочавало непоправимо обжалваното съдебно решение, и от пълна липса на мотиви към отхвърлянето на довода за нарушение на принципа patere legem quam ipse fecisti (по-конкретно, точка 59 от обжалваното съдебно решение).
5.
Петото правно основание се отнася до незаконосъобразно отхвърляне (точка 69 и 70 от обжалваното съдебно решение) на „искането за присъждане на парично обезщетение“ най-малкото защото не е постановено нищо по искането на жалбоподателя за присъждане на компенсаторни лихви.
6.
Шестото правно основание се отнася до незаконосъобразно отхвърляне (точки 73 и 76 от обжалваното съдебно решение) на искането на жалбоподателя за обезщетение за вреди.
7.
Седмото правно основание се отнася до незаконосъобразно осъждане на жалбоподателя да понесе три четвърти от съдебните разноски.
Full & Egal Universal Law Academy