12.11.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 331/22
Жалба, подадена на 23 юни 2011 г. — България/Комисия
(Дело T-335/11)
2011/C 331/45
Език на производството: български
Страни
Жалбоподател: Република България (представители: Цветко Иванов и Елина Петранова)
Ответник: Европейска комисия
Предмет
Искане за отмяна на Решение за изпълнение на Комисията от 15 април 2011 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), нотифицирано под номер С(2011) 2517
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение за изпълнение на Комисията от 15 април 2011 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), нотифицирано под номер С(2011) 2517 (1), в частта от него относно Република България, или
—
да намали корекцията от 10 % за разходите на Схемата за единно плащане на площ в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието на 5 %, както и корекцията от 10 % в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Ос 2 „Подобряване на околната среда и природата“ на Програмата за развитие на селски райони на 5 %, и
—
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания.
1. Първо правно основание, изведено от нарушение на член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (2)
На първо място Република България твърди, че Комисията не е доказала нарушение на правилата на Съюза от нейна страна. В обжалваното решение Комисията е предложила корекции от 10 % за разходите на Схемата за единно плащане на площ и за разходите по Ос 2 „Подобряване на околната среда и природата“ на Програмата за развитие на селски райони поради слабости във функционирането на СИЗП/ГИС, изразяващи се в неспособност за осъществяване на „ключов“ контрол, която показва сериозни недостатъци в системата за контрол, довели до голям риск от съществени загуби за фонда. Предложена е и корекция от 5 % за доплащанията към директните плащания на основание същите слабости във функционирането на СИЗП/ГИС. Жалбоподателят представя редица факти и данни за извършени административни кръстосани проверки и проверки на място, които според него опровергават твърденията на Комисията.
На второ място жалбоподателят поддържа, че при оценката на сумите, изключени от финансиране, естеството и сериозността на нарушението на правилата не са преценени правилно от Комисията. В този контекст той поддържа, че „ключов“ контрол е осъществяван дори и в по-голяма пълнота и обем от изискваното от релевантното законодателство и че изводът на Комисията за липса на такъв не отразява реалното състояние на контролните системи в Република България.
Жалбоподателят изтъква на трето място, че рискът от настъпване на щети за бюджета на Съюза не е определен правилно. Той отстоява тезата, че Комисията е допуснала грешка по отношение на финансовите последствия от нарушението на правилата на Съюза, като се позовава на Окончателния доклад на помирителния орган по Дело 10IВG/442, в който специално се отбелязва фактът, че българските власти са проверили на място постоянните пасища на 100 %.
2. Второ правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.
Според жалбоподателя процентът на финансовата корекция трябва да бъде пропорционален на констатираните нередности и на риска за бюджета на Съюза, на основание член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и изискването на Съда размерът на корекцията ясно да е свързан с вероятната загуба за Съюза. Наложените в конкретния случай корекции надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целта на процедурата за клиринг, поради което те следва да бъдат намалени.
3. Трето правно основание, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност.
Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на правна сигурност поради неспазването на приетите от самата нея указания в Документ VI/5330/97 (3). Предвид факта, че българските власти да извършвали ключов контрол, Комисията е трябвало въз основа на посочения документ да определи корекции от 5 % вместо от 10 % за разходите на Схемата за единно плащане на площ и за разходите по Ос 2 „Подобряване на околната среда и природата“ на Програмата за развитие на селски райони.
Освен това според него разпоредбите, на които се позовава Комисията, за да формулира три правила, за които твърди, че не са изпълнени от Република България, предвиждат определени задължения за държавите членки, но не в смисъла на посочените в официалното съобщение правила. Две от посочените три правила според жалбоподателя не само не са изрично предвидени в релевантните регламенти, но и няма ясни критерии за оценка на тяхното изпълнение. Що се отнася до третото правило, не са налице ясни критерии за оценка на изпълнението му. Република България поддържа, че е изпълнила изискванията на чл. 26 от Регламент № 796/2004 (4).
4. Четвърто правно основание, изведено от нарушение на член 296, алинея 2 от ДФЕС.
С обжалваното решение се изключват от финансиране от страна на Европейския съюз разходи на Република България в размер на 24 543 106,87 EUR. Според жалбоподателя, с оглед на неблагоприятните последици за страната от приетото решение, Република България има значим интерес от получаването на надлежно обосновани разяснения от страна на Европейската комисия за основанията за налагане на корекциите. Той поддържа, че същата не е представила по достатъчно ясен и недвусмислен начин своите съображения за налагане на корекциите и следователно не е изпълнила задължението си за мотивиране на обжалваното решение по отношение на Република България.
(1) OB L 102, 16.4.2011 г., стр. 33.
(2) Регламент на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).
(3) Указания за изчисляване на финансовите последици при подготовка на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“.
(4) Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (OB L 141, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210).
Full & Egal Universal Law Academy