7.9.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 260/11
Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Евита-К“ ЕООД/Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите
(Дело C-78/12) (1)
(Директива 2006/112/ЕО - Обща система на данъка върху добавената стойност - Доставка на стоки - Понятие - Право на приспадане - Отказ - Действително осъществяване на облагаема доставка - Регламент (ЕО) № 1760/2000 - Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък - Ушни марки)
2013/C 260/19
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Жалбоподател:„Евита-К“ ООД
Ответник: Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите
Предмет
Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 14, параграф 1, член 178, буква а), член 185, параграф 1, член 226, точка 6 и член 242 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Право на приспадане на платения ДДС за получени доставки на животни — Доказване на осъществена доставка на стоки — Задължение да се посочат във фактурите ушните марки на животните, които подлежат на идентификация съгласно ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз или липса на такова задължение — Задължение да се докаже правото на собственост на доставчика или липса на такова задължение
Диспозитив
1.
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане.
2.
Член 242 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“.
3.
Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките.
4.
Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата.
(1) ОВ C 133, 5.5.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy