30.6.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 194/5
Решение на Съда (втори състав) от 26 април 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Irlande) — Health Service Executive/SC, AC
(Дело C-92/12) (1)
(Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Ненавършило пълнолетие дете, което има обичайно пребиваване в Ирландия, където е било настанявано многократно - Агресивно и опасно поведение за самото дете - Решение за настаняване на детето в специализирана институция от затворен тип в Англия - Материален обхват на регламента - Член 56 - Процедури за консултиране и даване на съгласие - Задължение за признаване или за обявяване на изпълняемостта на решението за настаняване на детето в специализирана институция от затворен тип - Временни мерки - Спешно преюдициално производств)
2012/C 194/08
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
High Court of Ireland
Страни в главното производство
Жалбоподател: Health Service Executive
Ответник: SC, AC
в присъствието на: Attorney General
Предмет
Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 56 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) — Материален обхват — Решение на ирландска юрисдикция дете, което има обичайно пребиваване в Ирландия, да бъде задържано с цел закрила в предоставяща терапевтични и образователни грижи институция в Обединеното кралство — Процедури за консултиране и даване на съгласие за осигурявне на ефективната закрила на детето — Задължение решението за задържане на детето с цел закрила да бъде признато и/или обявено за изпълняемо преди настаняването.
Диспозитив
1.
Решение на юрисдикция на държава членка, което предвижда настаняването на дете в предоставяща терапевтични и образователни грижи институция от затворен тип в друга държава членка, когато настаняването предполага лишаване от свобода за определено време с цел закрила, попада в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000.
2.
Съгласието по член 56, параграф 2 от Регламент № 2201/2003 трябва да бъде дадено от компетентен орган, който попада в приложното поле на публичното право, преди приемането на решението за настаняване на дете. Не е достатъчно институцията, в която трябва да бъде настанено детето, да даде своето съгласие. При обстоятелства като тези в делото по главното производство, при които юрисдикцията на държавата членка, взела решение за настаняването, изпитва съмнения относно това дали определено съгласие е дадено надлежно в замолената държава членка, тъй като не е било възможно да се установи със сигурност кой е бил компетентният орган в последната посочена държава, нередовността може да бъде отстранена, с цел да се гарантира, че изискването за даване на съгласие по член 56 от Регламент № 2201/2003 е спазено изцяло.
3.
Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че решение на юрисдикция на държава членка, с което се разпорежда принудителното настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, трябва — преди да бъде приведено в изпълнение в замолената държава членка — да бъде обявено за изпълняемо в тази държава членка. За да не се лишава от полезно действие този регламент, решението на юрисдикцията на замолената държава членка по молбата за издаване на декларация за изпълняемост трябва да бъде взето особено бързо, без жалбите, подадени срещу подобно решение на юрисдикцията на замолената държава членка, да могат да имат суспензивен ефект.
4.
Когато е дадено за определено време, съгласието за настаняване на основание член 56, параграф 2 от Регламент № 2201/2003 не се прилага спрямо решенията, които имат за предмет удължаване на срока на настаняването. При такива обстоятелства трябва да бъде поискано ново съгласие. Решение за настаняване, прието в държава членка, което е обявено за изпълняемо в друга държава членка, може да бъде приведено в изпълнение в последната държава членка само за периода, посочен в решението за настаняване.
(1) ОВ C 133, 5.5.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy