23.11.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 344/23
Решение на Съда (четвърти състав) от 3 октомври 2013 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Donal Brady/Environmental Protection Agency
(Дело C-113/12) (1)
(Околна среда - Директива 75/442/ЕИО - Течен оборски тор, произведен и съхраняван в свиневъдно стопанство до продажбата му на земеделски производители, които го използват в земите си като почвен подобрител - Квалифициране като „отпадък“ или като „страничен продукт“ - Условия - Тежест на доказване - Директива 91/676/ЕИО - Липса на транспониране - Лична отговорност на производителя за нарушение на правото на Съюза в областта на управлението на отпадъците и почвените подобрители)
2013/C 344/38
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court
Страни в главното производство
Жалбоподател: Donal Brady
Ответник: Environmental Protection Agency
Предмет
Преюдициално запитване — Supreme Court — Тълкуване на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година (ОВ L 78, стр. 32) — Понятие за отпадъци — Свински тор, доставян от свиневъд на земеделските производители като почвен подобрител — Право на държава членка да счита свиневъда лично отговорен за нарушение на правото на Съюза в областта на контрола върху отпадъците, извършено от земеделските производители, използващи произведения от него тор като почвен подобрител в техните земи
Диспозитив
1.
Член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 г., трябва да се тълкува в смисъл, че течният оборски тор, произведен в стопанство за интензивно свиневъдство и съхраняван до доставянето му на земеделски производители, които да го използват като почвен подобрител в земите си, представлява не „отпадък“ по смисъла на посочената разпоредба, а страничен продукт, когато посоченият производител възнамерява да търгува — в последващ процес и при изгодни за него условия — с тора и при условие че това повторно използване е не просто възможно, а сигурно, не изисква предварителна преработка и се явява продължение на производствения процес. Националните юрисдикции са тези, които трябва да проверяват дали отделните критерии са изпълнени, като съобразят всички релевантни обстоятелства в разглежданите от тях случаи.
2.
Правото на Съюза допуска тежестта на доказване — по отношение на изпълнението на критериите, позволяващи да се приеме, че вещество като течния оборски тор, произвеждан, съхраняван и продаван при условия като разглежданите в главното производство, представлява страничен продукт — да се носи от производителя на този тор, стига това да не накърнява ефективността на правото на Съюза, и по-специално на Директива 75/442, изменена с Решение 96/350, и да е осигурено спазването на произтичащите от това право задължения, и в частност на задължението разпоредбите на тази директива да не се прилагат по отношение на вещества, които съгласно практиката на Съда с оглед на посочените критерии трябва да се считат за странични продукти, за които Директивата е неприложима.
3.
Член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350, трябва да се тълкува в смисъл, че след като Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници не е транспонирана в правото на държава членка, не може да се счита, поради факта на съществуването ѝ, че отпадните води от свиневъдно стопанство в тази държава членка „са обхванати от друго законодателство“ по смисъла на посочената разпоредба.
4.
Ако течният оборски тор, произведен и притежаван от свиневъдно стопанство, трябва да се квалифицира като „отпадък“ по смисъла на член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350:
—
член 8 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на посочения притежател да бъде разрешено, независимо при какви условия, да се освободи от този отпадък, като го продаде на производител, който да го използва като почвен подобрител в земите си, ако се окаже, че посоченият производител не притежава разрешение по член 10 от посочената директива, нито е освободен от изискването за такова разрешение и регистриран съгласно разпоредбите на член 11 от тази директива, и
—
членове 8, 10 и 11 от посочената директива, разглеждани във връзка един с друг, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат продажбата на този отпадък от посочения притежател на производител — получил разрешение по посочения член 10 или освободен от изискването за разрешение и регистриран съгласно посочения член 11, — който да го използва като почвен подобрител в земите си, да бъде обусловена от поемането от притежателя на отговорност за спазването от другия производител на правилата, приложими към извършваните от този производители действия по оползотворяване съгласно правото на Съюза в областта на управлението на отпадъците и почвените подобрители.
(1) ОВ C 151, 26.5.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy