3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/34
Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Пловдив — България) — Териториална дирекция на НАП — Пловдив/РОДОПИ-М 91 ООД
(Дело C-259/12) (1)
(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция)
2013/C 225/58
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Пловдивски административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател: Териториална дирекция на НАП — Пловдив
Ответник:„Родопи-М 91“ ООД
Предмет
Преюдициално запитване — Пловдивски административен съд — Тълкуване на членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Административно наказание, наложено поради недеклариране на анулирана фактура в установения срок, независимо че впоследствие анулираната фактура е счетоводно отразена, а заинтересованото лице е внесло данъка, произтичащ от невписаната в дневника за покупките и в справката декларация за съответния данъчен период анулирана фактура — Имуществена санкция, равна по размер на данъка, който не е своевременно внесен — Принцип на данъчен неутралитет
Диспозитив
Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
(1) ОВ C 243, 11.8.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy