22.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 52/13
Решение на Съда (шести състав) от 19 декември 2013 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Trento Sviluppo srl, Centrale Adriatica Soc coop/Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato
(Дело C-281/12) (1)
(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите - Директива 2005/29/ЕО - Член 6, параграф 1 - Понятие „заблуждаващо действие“ - Кумулативен характер на условията, изброени в разглежданата разпоредба)
2014/C 52/21
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Consiglio di Stato
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Trento Sviluppo srl, Centrale Adriatica Soc coop
Ответник: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato
Предмет
Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (OB L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Понятие за заблуждаващи действия — Кумулативен характер на условията, изброени в разглежданата разпоредба
Диспозитив
Трябва да се квалифицира като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) търговска практика, която, от една страна, съдържа невярна информация или може да заблуди средния потребител, и от друга страна, може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което той иначе не би взел. Член 2, буква к) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „решение за сделка“ обхваща всяко решение, което е пряко свързано с решението да се придобие или не даден продукт.
(1) ОВ C 235, 4.8.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy