23.11.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 344/31
Решение на Съда (четвърти състав) от 19 септември 2013 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Laufen — Германия) — наказателни производства срещу Gjoko Filev, Adnan Osmani
(Дело C-297/12) (1)
(Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой - Директива 2008/115/ЕО - Член 11, параграф 2 - Решение за връщане, придружено от забрана за влизане - Продължителност на забраната за влизане, ограничена по принцип до пет години - Национална правна уредба, която предвижда забрана за влизане без ограничение във времето при липсата на молба за ограничаване - Член 2, параграф 2, буква б) - Граждани на трети страни, които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция - Неприлагане на директивата)
2013/C 344/53
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Amtsgericht Laufen
Страни в главното производство
Gjoko Filev, Adnan Osmani
Предмет
Преюдициално запитване — Amtsgericht Laufen — Тълкуване на член 2, параграф 2, буква б) и член 11, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98) — Забрана за влизане на националната територия, свързана с решение за връщане — Максимална продължителност на тази забрана — Национално законодателство, предвиждащо забрана за влизане на националната територия, която не е ограничена със срок, за чуждите граждани, които са били изведени от страната, и което налага за нарушението на тази забрана глоба или наказание до три години затвор — Късно транспониране на директивата — Непосредствено действие на нейните разпоредби — Предвидена в националното законодателство възможност да се иска ограничаване във времето на действието на забраната — Забрана за влизане, която в този случай е ограничена до пет години, при условие, че не е налице наказателна присъда или заплаха за обществения ред и сигурност — Граждани на трети държави, за които е взето решение за извеждане от страната преди повече от пет години.
Диспозитив
1.
Член 11, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 11, параграф 1 от Закона относно пребиваването, работата и интеграцията на чужденците на федералната територия (Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet), според която продължителността на забраната за влизане може да бъде ограничена само ако засегнатият гражданин на трета страна е подал молба за такова ограничение.
2.
Член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска при нарушение на забрана за влизане и за престой на територията на държава членка — постановена повече от пет години преди датата на влизането на тази територия на засегнатия гражданин на трета страна или на влизането в сила на националната правна уредба, транспонираща посочената директива — да се налага наказателноправна санкция, освен ако този гражданин не представлява сериозна заплаха за обществения ред, обществената или националната сигурност.
3.
Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да предвижда възможност мярка за експулсиране или за извеждане — която предхожда с пет или повече години периода между датата, на която тази директива е трябвало да бъде транспонирана, и датата, на която тя в действителност е транспонирана — впоследствие отново да послужи като основание за наказателно преследване, когато тази мярка е основана на наказателноправна санкция по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива и когато посочената държава членка е използвала предвидената в тази разпоредба възможност.
(1) ОВ C 250, 18.8.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy