14.12.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 367/18
Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — RLvS Verlagsgesellschaft mbH/Stuttgarter Wochenblatt GmbH
(Дело C-391/12) (1)
(Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Персонален обхват - Въвеждащ в заблуждение пропуск в рекламни статии - Правна уредба на държава членка, която предвижда забрана за платени публикации, които не са обозначени като „рекламни статии“ („Anzeige“) - Пълна хармонизация - По-строги мерки - Свобода на печата)
2013/C 367/31
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: RLvS Verlagsgesellschaft mbH
Ответник: Stuttgarter Wochenblatt GmbH
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) и по-специално на член 3, параграф 5, член 4 и член 7, параграф 2, както и на точка 11 от приложение I към нея — Измамен пропуск в рекламни репортажи — Правна уредба на държава членка, която предвижда забрана за платените публикации, които не съдържат указанието „рекламно обявление“ („Anzeige“)
Диспозитив
При обстоятелства като тези по главното производство предназначението на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) не е да бъде противопоставяна на издателите на периодични издания, така че при тези обстоятелства директивата трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска прилагането на национална разпоредба, по силата на която тези издатели са длъжни да обозначават изрично с думите „рекламна статия“ („Anzeige“) всяка публикация в своите периодични издания, за която получават заплащане, освен ако мястото, на което тя е поместена, или нейното оформление не позволяват по най-общ начин да се разпознае рекламният ѝ характер.
(1) ОВ C 343, 10.11.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy