29.3.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 93/12
Решение на Съда (трети състав) от 13 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG/Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH
(Дело C-479/12) (1)
(Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Промишлен дизайн на Общността - Регламент (ЕО) № 6/2002 - Член 7, параграф 1, член 11, параграф 2, член 19, параграф 2, член 88 и член 89, параграф 1, букви а) и г) - Нерегистриран промишлен дизайн на Общността - Защита - Общодостъпност - Новост - Иск за нарушение - Тежест на доказване - Погасителна давност - Изгубване поради неупражняване - Приложимо право)
2014/C 93/19
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG
Ответник: Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 7, параграф 1, първа алинея, член 11, параграф 2, член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, букви а) и д) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) — Понятие за общодостъпност — Тежест за доказване на имитацията на нерегистриран промишлен дизайн — Дизайн, представен в изложбено помещение извън обсега на обичайното наблюдение на специализираните среди и станал достъпен на предприятие от специализираните среди, без да е поставяно условие за поверителност — Погасяване по давност на правото да се забрани използването на всички трети лица — Изгубване поради неупражняване — Определяне на приложимото право за споровете в областта на нарушенията и недействителността на промишлените дизайни на Общността
Диспозитив
1.
Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да се приеме, че в редовната стопанска практика нерегистриран промишлен дизайн може по разумен начин да стане известен на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Европейския съюз, когато сред търговците от съответния сектор са разпространени изображения на промишления дизайн, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.
2.
Член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да се приеме, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, нерегистрираният промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Европейския съюз, доколкото той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от посочения сектор или е изложен само в изложбено помещение на предприятие, което се намира извън територията на Съюза, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.
3.
Член 19, параграф 2, първа алинея от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на защитения промишлен дизайн на Общността носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на този промишлен дизайн. Ако обаче установи, че възлагането на посочения притежател на тежестта на доказване може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, произнасящият се по промишлените дизайни на Общността съд е длъжен, за да гарантира зачитането на принципа на ефективност, да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, за да компенсира това затруднение, включително при необходимост да приложи вътрешноправните разпоредби, предвиждащи разместване на тежестта на доказване или смекчени изисквания за доказване.
4.
Погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002, се уреждат от националното право, което трябва да се прилага, като се спазват принципите на равностойност и ефективност.
5.
Член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за исковете за унищожаване на незаконните изделия се прилага правото, включително международното частно право, на държавата членка, в която е извършено нарушението или заплахата за нарушение. Съгласно член 88, параграф 2 от този регламент за исковете за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на действията на извършителя на нарушението, и за исковете за предоставяне на информация за тези действия с цел да се определи размерът на вредата се прилага националното право, включително международното частно право, на произнасящия се по промишлените дизайни на Общността съд, който е сезиран с делото.
(1) ОВ C 32, 2.2.2013 г.
Full & Egal Universal Law Academy