3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/43
Определение на Съда (десети състав) от 21 март 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal da Relação de Guimarães — Португалия) — Domingos Freitas, Maria Adília Monteiro Pinto/Companhia de Seguros Allianz Portugal SA
(Дело C-96/12) (1)
(Член 99 от Процедурния правилник - Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО и 90/232/ЕИО - Право на обезщетение по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Гражданска отговорност на застрахованото лице - Съпричиняване от страна на пострадалия - Изключване или ограничаване на правото на обезщетение)
2013/C 225/74
Език на производството: португалски
Запитваща юрисдикция
Tribunal da Relação de Guimarães
Страни в главното производство
Въззивници: Domingos Freitas, Maria Adília Monteiro Pinto
Въззиваем: Companhia de Seguros Allianz Portugal SA
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunal da Relação de Guimarães — Тълкуване на Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10), Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104), Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240, и по-специално член 1а от нея), Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане) (ОВ L 181, стp. 65; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 3) и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (ОВ L 149, стр. 14; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212) — Национални разпоредби, които позволяват отпадане или ограничаване на правото на пострадалото лице на обезщетение в случай на пътнотранспортно произшествие въз основа на преценка на приноса на това лице за настъпване на собственото му увреждане — Пътнотранспортно произшествие между лек автомобил и велосипед, причинено от водача на велосипеда.
Диспозитив
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС) и Трета директива Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби в областта на гражданската отговорност, въз основа на които е възможно да се изключи или ограничи правото на пострадалия от пътнотранспортно произшествие да търси обезщетение по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за участвалото в това произшествие превозно средство, след като индивидуално се прецени степента на съпричиняване от страна на пострадалия, тоест дали същият изцяло или отчасти е причинил собствените си вреди.
(1) ОВ C 138, 12.5.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy