21.12.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 377/2
Определение на Съда (осми състав) от 17 октомври 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — Sky Italia Srl/Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali
(Дело C-376/12) (1)
(Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/20/ЕО - Член 12 - Административни такси, налагани на предприятията от съответния сектор - Национална правна уредба, която изисква от операторите на електронни съобщителни мрежи и услуги заплащането на такса, предназначена за покриване на разходите за дейността на националните регулаторни органи)
2013/C 377/03
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподател: Sky Italia Srl
Ответници: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Commissione di Garanzia dell’Attuazione della Legge sullo Sciopero nei Servizi Pubblici Essenziali
В присъствието на: Television Broadcasting System SpA, Wind Telecomunicazioni SpA
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Тълкуване на член 12 от Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директивата за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183) — Административни такси, налагани на предприятията — Правна уредба, в която се предвижда всички разходи на националните регулаторни органи, които не се финансират от държавата, да се разпределят между предприятията от съответния сектор в зависимост от реализираните от тях приходи от продажби или доставки на свързаните с тази област стоки или услуги
Диспозитив
Член 12 от Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директивата за разрешение“) трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която дружествата — доставчици на далекосъобщителни електронни услуги или мрежи, дължат такса за покриване на разходите, направени от националния регулаторен орган, които не са финансирани от държавата, като размерът на таксата се определя в съответствие с приходите на тези дружества, при условие че тази такса е реално насочена към покриване на разходите, свързани с дейностите по параграф 1, буква а) от посочената разпоредба, че всички постъпления от посочената такса не надхвърлят общия размер на разходите, свързани с тези дейности, и че същата такса се разпределя между дружествата обективно, прозрачно и пропорционално, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
(1) ОВ C 311, 13.10.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy