3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/50
Определение на Съда (девети състав) от 13 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Nienburg — Германия) — Bianca Brandes/Land Niedersachsen
(Дело C-415/12) (1)
(Социална политика - Директива 2003/88/ЕО - Право на платен годишен отпуск - Рамково споразумение за работа при непълно работно време - Работник на пълно работно време, който е бил в невъзможност да се възползва от правото си на платен годишен отпуск през референтния период - Преминаване на работника на непълно работно време - Национална разпоредба или практика, която предвижда намаляване на броя на така придобитите преди това дни на платен годишен отпуск пропорционално на броя на работните дни седмично на непълно работно време)
2013/C 225/89
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Arbeitsgericht Nienburg
Страни в главното производство
Ищец: Bianca Brandes
Ответник: Land Niedersachsen
Предмет
Преюдициално запитване — Arbeitsgericht Nienburg — Тълкуване на клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се намира в приложение към Директива 97/81 относно посоченото споразумение, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35), в редакцията му след измененията с Директива 98/23/ЕО на Съвета от 7 април 1998 година (ОВ L 131, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 46) — Работник или служител, който преминава от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време — Правна уредба на държава членка, която позволява в този случай преразпределяне на правото на годишен отпуск, придобит по време на работата на пълно работно време, но неизползван, което преразпределяне води до намаляване на броя на дните отпуск
Диспозитив
Приложимото право на Съюза, по-специално член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се намира в приложението към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), изменена с Директива 98/23/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или национална практика, като разглежданите в главното производство, по силата на които броят на дните платен годишен отпуск, от които работник, зает на пълен работен ден, е бил в невъзможност да се възползва през референтния период, е предмет, поради факта че работникът е преминал на режим на работа на непълен работен ден, на намаляване, което е пропорционално на съществуващата разлика между броя на работните дни седмично, изработени от работника преди и след преминаването на непълно работно време.
(1) ОВ C 366, 24.11.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy