ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н N. WAHL
представено на 16 май 2013 година ( 1 )
Дело C‑157/12
Salzgitter Mannesmann Handel GmbH
срещу
SC Laminorul SA
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия)
„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка — Основания за отказ на изпълнението — По-рано постановено в същата държава членка съдебно решение по дело между същите страни, което има същия предмет и същото правно основание — Противоречащи си съдебни решения“
1.
Трябва ли съд в една държава членка да откаже изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава членка, ако то е в противоречие със съдебно решение, постановено в последната? Този неразглеждан до момента въпрос улавя същността на дилемата, пред която е изправен Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).
I – Правна уредба
2.
Съгласно член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 2 ) (наричан по-нататък „Регламентът“) съд, който разглежда жалба срещу декларация за изпълняемост, отнасяща се до решение, постановено в друга държава членка, „отказва или отменя“ тази декларация само на някое от основанията, посочени в членове 34 и 35. В съответствие с член 45, параграф 2 преразглеждане на чуждестранното съдебно решение по същество не се допуска.
3.
В приложимата си в конкретния случай част текстът на член 34 от Регламента гласи:
„Съдебно решение не се признава:
[…]
3.
ако то противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване;
4.
ако то противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка“.
4.
Считано от 10 януари 2015 г., член 34, точки 3 и 4 от Регламента се заменят с член 45, параграф 1, букви в) и г) от Регламент № 1215/2012 ( 3 ). Формулировката на новите разпоредби не се отличава значително от тази на действащите понастоящем.
II – Обстоятелствата, производството и отправеният въпрос
5.
SC Laminorul SA (наричано по-нататък „Laminorul“), дружество със седалище в Румъния, предявява иск за плащане на доставени продукти от стомана срещу Salzgitter Mannesmann Handel GmbH (наричано по-нататък „Salzgitter“) пред Tribunalul Brăila (Първоинстанционен съд Браила, Румъния).
6.
С решение от 31 януари 2008 г. (наричано по-нататък „първото съдебно решение“) Tribunalul Brăila отхвърля иска поради това, че не е насочен срещу другата страна по въпросния договор, Salzgitter Mannesmann Stahlhandel GmbH (по-рано Salzgitter Stahlhandel GmbH). Това съдебно решение е влязло в сила.
7.
Laminorul подава нова молба за образуване на дело срещу Salzgitter пред същия съд и на същото правно основание. Исковата молба е връчена на румънския процесуален представител на Salzgitter по предходното дело, чиято представителна власт, както твърди Salzgitter, е ограничена до процесуално представителство на дружеството в рамките на първото производство. По тази причина на насроченото от румънския съд съдебно заседание не се явява представител на Salzgitter и на 6 март 2008 г. съдът постановява съдебно решение в отсъствието на Salzgitter, като го осъжда да заплати на Laminorul сумата от 188330 EUR (наричано по-нататък „второто съдебно решение“).
8.
Salzgitter иска отмяната на второто съдебно решение, като изтъква, че в рамките на второто производство то не е било призовано в съответствие с релевантните законови разпоредби. Tribunalul Brăila отхвърля жалбата с решение от 8 май 2008 г., тъй като Salzgitter е пропуснало да приложи необходимите таксови марки.
9.
Второто съдебно решение е обявено за изпълняемо от Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) с определение от 21 ноември 2008 г. Salzgitter подава жалба срещу това определение.
10.
В края на 2008 г. Salzgitter подава в Румъния молба за отмяна и на второто съдебно решение, като отново твърди, че не е било призовано за съдебното заседание. Тази молба е отхвърлена като недопустима с решение от 19 февруари 2009 г.
11.
След това Salzgitter подава нова молба за отмяна на второто съдебно решение поради наличието на по-рано влязлото в сила първо съдебно решение. С решение от 8 май 2009 г. Curtea de Apel Galaţi (Апелативен съд Галац, Румъния) отхвърля молбата като подадена извън срока, което впоследствие е потвърдено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Върховен касационен съд, Румъния) с решение от 13 ноември 2009 г.
12.
След като с това възможностите за отмяна в Румъния се изчерпват, временно спряното производство по издаването на декларация за изпълняемост пред въззивната инстанция в Германия е възобновено. С определение от 28 юни 2010 г. Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля жалбата на Salzgitter срещу декларацията за изпълняемост като необоснована.
13.
Salzgitter обжалва изпълняемостта на второто съдебно решение по касационен ред пред Bundesgerichtshof.
14.
Тъй като изпитва съмнения относно тълкуването на член 34, точка 4 от Регламент № 44/2001, Bundesgerichtshof решава да спре производството и да отправи до Съда следния въпрос:
„Член 34, точка 4 от [Регламента] обхваща ли и случая на противоречащи си съдебни решения, постановени в една и съща държава членка (държава, в която са постановени съдебните решения)?“.
15.
Писмени становища представят Salzgitter, германското, испанското, италианското и румънското правителство, както и Европейската комисия. В заседанието на 14 март 2013 г. устни становища представят Salzgitter и Комисията.
III – Съображения на запитващата юрисдикция и на страните пред Съда на Европейския съюз
16.
Запитващата юрисдикция приема, че основанието за отказ по член 34, точка 2 от Регламента е неприложимо в настоящия случай, тъй като Salzgitter е имало възможност да организира защитата си. Тя изключва и основанията за отказ по член 34, точки 1 и 3, както и тези по член 35. Следователно според запитващата юрисдикция изходът на производството зависи от тълкуването на основанието за отказ, предвидено в член 34, точка 4 от Регламента. По силата на член 45, параграф 1 тази разпоредба се прилага в производството по обжалване на декларация за изпълняемост.
17.
Според запитващата юрисдикция първото съдебно решение, с което се отхвърля искът за плащане, предявен от Laminorul, и второто съдебно решение, с което този иск е уважен, си противоречат. Запитващата юрисдикция отбелязва освен това, че първото съдебно решение подлежи на признаване в Германия.
18.
Поради изложените съображения Bundesgerichtshof предлага за разглеждане от Съда две възможности за тълкуване на обхвата на член 34, точка 4 от Регламента. Според първата насока на изложените от него съображения, която по-специално черпи основания в текста на разпоредбата, член 34, точка 4 от Регламента предполага „връзка с трета държава“. Изключението обхваща единствено случаи, в които сезираната държава членка следва да разгледа две противоречащи си съдебни решения, постановени в две различни държави членки или в държава членка и трета държава. Това тълкуване се подкрепя от испанското, италианското и румънското правителство, както и от Комисията.
19.
В съответствие с втората насока на съображенията основанията за отказ се прилагат и по отношение на две противоречащи си решения, постановени в една и съща държава членка (наричано по-нататък „вътрешно противоречие“). Това становище се основава най-вече на разбирането на запитващата юрисдикция относно систематиката и целта на член 34, точки 3 и 4 от Регламента. В тази връзка се приема, че член 34, точка 3 обхваща единствено случаите на двустранно противоречие на съдебни решения между сезираната и друга държава членка, докато член 34, точка 4 включва всички останали случаи на противоречие между чуждестранни съдебни решения. Съображенията в тази насока се подкрепят от Salzgitter.
20.
Германското правителство твърди, че Регламентът не е подходящ за разрешаването на противоречия между решения, които могат да се разрешат на плоскостта на националното право. Това правителство все пак посочва, че в изключителни случаи, какъвто е този по делото пред запитващата юрисдикция, при които подобно противоречие не може да се разреши на плоскостта на правото на държавата членка по произход, следва да се приложи член 34, точка 4 от Регламента, за да се запълни празнотата в правото. Тази възможност, която при условията на евентуалност се ползва с подкрепата на Salzgitter, е спомената и от запитващата юрисдикция.
IV – Анализ
А – Общи бележки
21.
Подобно на Брюкселската конвенция ( 4 ), която предшества Регламента, неговата цел е „да уреди в отношенията между [държавите членки] съдебната компетентност за разрешаване на споровете по граждански и търговски дела и да улесни изпълнението на съдебните решения“ ( 5 ).
22.
Правилата, които уреждат, от една страна, компетентността, и от друга, признаването и последващото изпълнение, са два неразривно свързани стълба, необходими за постигане на свободното движение на съдебни решения, което регламентът се стреми да утвърди ( 6 ).
23.
Първо, правилата относно международната компетентност, включително специалната и изключителна компетентност, са уредени в глава II от Регламента, за да се улесни разрешаването на трансгранични съдебни спорове.
24.
Независимо от това, ако съществуваха единствено правилата относно компетентността, те не биха могли да предотвратят смущаването на хармоничното правораздаване в Европейския съюз чрез инициирането на множество производства с еднакъв предмет пред различни съдилища. Това би било в разрез с друга цел на Регламента, а именно „да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения“ ( 7 ).
25.
В този смисъл, за да се предотвратят паралелните производства пред съдилища в различни държави членки и да се избегнат противоречията между съдебни решения, правилата относно компетентността, съдържащи се в глава II на Регламента, се допълват от разпоредбите в раздел 9 относно висящия процес. От своя страна тези норми имат за цел да отстранят самата възможност да бъде постановено противоречащо съдебно решение ( 8 ).
26.
Второ, процедурите за признаване и изпълнение дават възможност съдебното решение да породи същите последици в сезираната държава членка както в държавата членка по произход ( 9 ). Процедурата за изпълнение по-конкретно се урежда в глава III, раздел 2 от Регламента.
27.
Въз основа на принципа на взаимното доверие в правораздаването в Европейския съюз „трябва да бъде ефективна и бърза процедурата за превръщането на едно съдебно решение, което е постановено в една държава членка, в изпълняемо в друга“ ( 10 ). В съответствие с това, след като съдебно решение бъде постановено в една държава членка, същото подлежи на изпълнение в друга държава членка, „когато по искане на всяка заинтересувана страна то бъде обявено за изпълняемо там“ ( 11 ). Съгласно член 41 „[с]ъдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по член 53“, тоест след представяне на копие от съдебното решение, „което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му“, и на стандартния формуляр, указан в приложение V към Регламента, попълнен от съда по произход. Член 45, параграф 2 не допуска преразглеждане на чуждестранното съдебно решение по същество от сезирания съд в хода на това производство.
28.
Независимо от посочените по-горе правила относно висящия процес, противоречащите си решения са неизбежни, ако например сезираният съд не е запознат с наличието на висящ процес, започнал на по-ранна дата пред друга юрисдикция. По тази причина в член 34 Регламентът установява правила за разрешаването и на такива противоречия, след като е налице постановено съдебно решение.
29.
Първото основание, на което се отказват признаването и изпълнението, е свързано със съображения, отнасящи се до публичната политика ( 12 ). Второто основание за отказ, предвидено в член 34, точка 2, по същество е свързано с процесуални нарушения, в резултат на които е възможно нарушаването на правото на защита. Накрая, и двете изключения по член 34, точки 3 и 4 са свързани с противоречащи си съдебни решения. Въпреки че съгласно член 34, точка 4 по-рано постановеното чуждестранно съдебно решение се ползва с предимство в съответствие с принципа prior tempore, potior jure, член 34, точка 3 от Регламента допуска да се отдаде предимство на съдебните решения от сезираната държава членка пред съдебните решения от друга държава членка, независимо от датата на постановяването им ( 13 ).
30.
Във връзка с посочените изключения Съдът приема, първо, че за да се осигури свободното движение на съдебните решения, тези изключения трябва да се тълкуват тясно, тъй като съставляват пречка за изпълнението на една от основните цели на Регламента ( 14 ). Второ, изключенията са изчерпателно посочени ( 15 ). Трето, член 34, точки 2, 3 и 4 от Регламента представляват специални норми по отношение на член 34, точка 1, която по естеството си е норма с общ характер. Поради това член 34, точка 1 е неприложима, доколкото съответните съображения, свързани с публичната политика, са намерили израз в останалите изключения ( 16 ).
31.
Споменатите правила не хармонизират или засягат процесуалните норми на държавите членки ( 17 ). По-конкретно, те не създават допълнителни възможности за отмяна на влезли в сила национални съдебни решения. Правилата уреждат единствено последиците от наличието на противоречащи си съдебни решения, постановени от различни юрисдикции.
32.
Действително, както отбелязва запитващата юрисдикция, правила, подобни на тези в Регламента, съществуват в националните процесуални системи. Този вид правила могат не само да предотвратят възникването на противоречия в рамките на националната правна система, когато са предявени няколко иска пред различни съдилища в една и съща държава членка (става дума за национални правила относно наличието на висящ процес), но и да предвиждат различни възможности за отмяна на националните съдебни решения ( 18 ).
33.
По очевидни причини съдебно решение, постановено в държава членка, може да бъде отменено единствено посредством наличния механизъм в същата държава членка, а не на правните системи на други държави членки. Поради това Регламентът има за цел единствено да предостави средства за отстраняването на нарушения на принципа на правовата държава, които не могат да бъдат преодолени в рамките на националната процесуалноправна уредба. Действително конфликтът, възникнал в резултат от противоречащи си съдебни решения в рамките на една и съща правна система, може да се преодолее от частноправните субекти. Тъй като вече съществуват вътрешни средства за отмяна, Регламентът няма за цел да предоставя на съдилища от друга държава членка, и по-специално на съдилища от сезираната държава членка, правомощието да не се съобразят със — и следователно фактически да обезсилят — съдебно решение, постановено в държавата членка по произход. Подобно правомощие може да не съществува дори в правната система на държавата членка по произход, в случай че и двете съдебни решения са влезли в сила.
34.
При разглеждане на изпълнението на чуждестранни съдебни решения е необходимо също да се направи разграничение между процедурата по екзекватура, а именно процедурата за обявяване на изпълняемостта на дадено чуждестранно съдебно решение, и самото последващо изпълнение на чуждестранното съдебно решение. Първата процедура има за цел чуждестранното съдебно решение да стане част от правния ред на сезираната държава членка и изцяло се урежда в Регламента. От друга страна, самото изпълнение се урежда от националното право на тази държава членка, доколкото законодателството на ЕС не хармонизира тази област. Поради това някоя от страните може да оспори действителното изпълнение по същия начин, както е предвиден съгласно националноправните норми за съдебните решения, постановени в сезираната държава членка ( 19 ).
35.
В обобщение, при трансгранични спорове по граждански и търговски дела Регламентът въвежда пълна система за уреждане на международната компетентност, признаването и изпълнението на съдебни решения. Първо, тя определя компетентния съд. Второ, не допуска компетентни в еднаква степен съдилища да разглеждат едно и също дело като първи сезиран съд. Трето, тя дава възможност за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения по същия начин, както ако бяха постановени в сезираната държава членка. Четвърто, тя предвижда възможности за отмяна в случай на противоречащи си съдебни решения, когато това противоречие не може да се преодолее по инициатива на частноправен субект.
36.
Отправеният въпрос трябва да получи отговор въз основа на тези общи бележки.
Б – Приложим ли е член 34, точка 4 от Регламента по отношение на случай като този по делото пред запитващата юрисдикция?
37.
Без изрично да поставят под въпрос допустимостта на преюдициалното запитване, испанското и румънското правителство изразяват съмнение, подобно на Комисията, дали първото и второто съдебно решение са взаимно противоречиви.
38.
По този въпрос бих подчертал, че в преюдициалното запитване Bundesgerichtshof приема, че според него разглежданите решения са противоречащи, както и че първото съдебно решение подлежи на признаване в Германия. В производствата по преюдициално запитване Съдът не следва да поставя под въпрос установяването и преценката на обстоятелствата по делото, тъй като компетентни да ги извършват са националните юрисдикции ( 20 ). Поради това Съдът трябва да отговори на отправения въпрос въз основа на предоставената от националната юрисдикция информация, независимо от изразените съмнения. Въпреки това, ако Съдът се присъедини към становището, изразено от посочените правителства и Комисията, според мен би бил налице риск отправеният въпрос да се приеме за чисто хипотетичен.
39.
С оглед на изявленията в съдебното заседание обаче държа да подчертая, че е неприемливо противоречието между решенията да се счита за преодолимо единствено поради това, че първото съдебно решение, с което искът се отхвърля, не подлежи на изпълнение. Основанията, на които се отказва признаване съгласно член 34, точки 3 и 4 от Регламента, към които препраща член 45, параграф 1, не изискват и двете съдебни решения да подлежат на изпълнение, при положение че са свързани с взаимно изключващи се последици ( 21 ).
40.
Що се отнася до предмета на отправения въпрос, Съдът все още не е имал възможност да тълкува член 34, точка 4 от Регламента, нито някога е тълкувал съответната разпоредба на член 27, параграф 5 от Брюкселската конвенция. Въпреки това според мен е ясно, че нито един съд не може да откаже изпълнението на съдебно решение от друга държава членка на основанието, че това решение е в противоречие със съдебно решение, произхождащо от същата държава членка.
41.
Според мен това следва от правилното тълкуване на текста на член 34, точка 4 от Регламента.
42.
Съгласно общото определение, съдържащо се в член 32 от Регламента, понятието „съдебно решение“ означава „съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка“, различна от съответната държава членка. С оглед на това определение текстът на член 34, точка 4 от Регламента може да се доразвие в смисъл, че „[с]ъдебно решение[,постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка,] не се признава […] ако то противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава“. В съответствие с това съм съгласен с испанското правителство и Комисията, че разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че предполага връзка с трета държава. Следователно алтернативното тълкуване, предлагано от Salzgitter и германското правителство, според което изразът „друга държава членка“ в член 34, точка 4 може да се тълкува във връзка с член 34, точка 3 в смисъла на държава членка, различна от „държавата членка, в която се иска признаване“, е необосновано.
43.
Още по-важно обаче е, както бе отбелязано по-горе, че видно от систематиката на самия регламент, член 34, точка 4 не може да се прилага за „вътрешно противоречие“.
44.
Регламентът не навлиза в рамките на процесуалната автономия на държавите членки, включително на принципа на силата на пресъдено нещо. Той не следва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция в сезираната държава членка може да откаже изпълнението на чуждестранно съдебно решение, което във всеки случай може да бъде обжалвано съгласно националните правила поради това, че е в евентуално противоречие с по-ранно съдебно решение от същата държава членка. В този смисъл член 34, точка 4 от Регламента следва да се прилага само доколкото поради участието на повече от една юрисдикции от различни държави членки страните не са в състояние да обжалват съдебното решение предвид неговото противоречие с друго съдебно решение. Както процесуалният представител на Salzgitter призна в отговор на въпроса ми в съдебното заседание, Salzgitter е имало реална възможност да обжалва второто съдебно решение в Румъния. Тълкуването на член 34, точка 4, включващо „вътрешните противоречия“, би осигурило на Salzgitter още една възможност за обезсилване на второто съдебно решение при условията на заобикаляне на националното процесуално право. Освен това последицата от това тълкуване би била равносилна на признаването на нарушение на правото на Salzgitter по член 34, точка 2 да организира защитата си, идея, която с основание се отхвърля от запитващата юрисдикция.
45.
Освен това не съм съгласен със Salzgitter, че изключването на „вътрешните противоречия“ от обхвата на член 34, точка 4 от Регламента би било проблематично, тъй като следвало да се отдаде предимство на едното съдебно решение пред другото. Действително съгласно предлагания от мен подход Bundesgerichtshof трябва да отдаде предимство на второто съдебно решение просто защото в настоящото производство е поискано именно неговото изпълнение. Ако Съдът възприеме моето тълкуване, решението, което Bundesgerichtshof следва да вземе по настоящото дело, отхвърляйки жалбата на Salzgitter, би съставлявало „съдебно решение“ по смисъла на член 32 от Регламента. При това положение то би имало предимство пред първото съдебно решение по силата на член 34, точка 3 от Регламента, тъй като би било свързано със спор между същите страни, независимо от датата на постановяването му. В този смисъл самата система, установена от Регламента, би изисквала по разглежданото дело да се отдаде предимство на второто съдебно решение.
46.
Бих добавил, че сходното вторично законодателство в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела потвърждава моето становище, че основанието за отказ по член 34, точка 4 от Регламента предполага връзка с трета държава.
47.
Член 21, параграф 1 от Регламент № 805/2004 ( 22 ), член 22, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 ( 23 ), както и член 22, параграф 1 от Регламент № 861/2007 ( 24 ) предвиждат възможността да се откаже изпълнението на по-ранно съдебно решение, постановено в която и да е държава членка. Във връзка с всички тези основания за отказ обаче се прави уговорката, че противоречието не е и не би могло да бъде изтъкнато като възражение в съдебно производство в държавата членка по произход. Поради това е ясно, че основанията за отказ съгласно тези разпоредби не се прилагат в случаи, при които противоречието е можело да се разреши в рамките на националната правната система на държавата членка по произход, както в случая пред запитващата юрисдикция.
48.
Освен това разпоредбите на други релевантни правни актове ( 25 ) по същия начин посочват „друга държава членка“ или съдържат израз с подобно значение. Поради това тези разпоредби не предвиждат по-различен от очертания по-горе подход.
49.
Накрая, не мога да се съглася със становището, поддържано от германското правителство и Salzgitter, съгласно което член 34, точка 4 от Регламента все пак би могъл да се приложи по аналогия (при т.нар. от германското правителство изключителни обстоятелства). Прилагането на правна норма по аналогия предполага празнота в уредбата ( 26 ). Поради основанията, които посочих в началото на моя анализ, считам, че Регламентът урежда всички аспекти от настоящото дело, като оставя на правната система на всяка държава членка да разреши случаите на „вътрешни противоречия“. По тази причина не мога да установя празнота в Регламента в посочения смисъл.
50.
Поради изложените съображения заемам становището, че член 34, точка 4 от Регламента не се прилага в случай на две противоречащи си съдебни решения, постановени в една и съща държава членка.
V – Заключение
51.
С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на Bundesgerichtshof по следния начин:
Член 34, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не включва нито отказа да се издаде, нито отмяната на декларация за изпълняемост на съдебно решение, постановено в друга държава членка, което е в противоречие с по-ранно съдебно решение по дело със същия спорен предмет и между същите страни, постановено в същата държава членка като съдебното решение, по отношение на което е поискана декларация за изпълняемост.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
( 3 ) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (ОВ L 351, стр. 1).
( 4 ) Конвенция от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена от последващите конвенции за присъединяване на нови държави членки към тази конвенция.
( 5 ) Решение от 15 март 2012 г. по дело G (C‑292/10, точка 44 и цитираната съдебна практика).
( 6 ) Вж. съображения 6 и 10 от Регламента.
( 7 ) Вж. съображение 15 от Регламента.
( 8 ) Вж. относно член 21 от Брюкселската конвенция Решение от 9 декември 2003 г. по дело Gasser (C-116/02, Recueil, стр. I-14693, точки 41, 42 и цитираната съдебна практика).
( 9 ) Решение от 13 октомври 2011 г. по дело Prism Investments (C-139/10, Сборник, стp. I-9511, точка 31).
( 10 ) Вж. съображение 17 от Регламента.
( 11 ) Вж. член 38, параграф 1 от Регламента.
( 12 ) Вж. член 34, точка 1 от Регламента. По силата на член 45 основанията за отказ, посочени в член 34, се прилагат и в производството по обжалване на декларация за изпълняемост.
( 13 ) Вж. например Решение от 4 февруари 1988 г. по дело Hoffmann (145/86, Recueil, стр. 645).
( 14 ) Вж. във връзка с член 34, точка 1 от Регламента Решение от 6 септември 2012 г. по дело Trade Agency (C‑619/10, точка 48 и цитираната съдебна практика).
( 15 ) Решение по дело Prism Investments (посочено по-горе, точки 33 и 43).
( 16 ) Вж. във връзка с член 27, параграф 3 от Брюкселската конвенция Решение по дело Hoffmann, точка 21, а във връзка с член 34, точка 2 от Регламента заключение на генералния адвокат Kokott по дело Trade Agency, точка 68. Вж. също Доклада Jenard във връзка с Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ C 59, стр. 1), стр. 45.
( 17 ) Вж. в този смисъл Решение по дело G (посочено по-горе, точка 44 и цитираната съдебна практика).
( 18 ) В тази връзка Bundesgerichtshof се позовава на член 580, параграф 7, буква а) от германския Граждански процесуален кодекс, който предвижда възможност за отмяна на противоречащи си съдебни решения (при спазване на срока, предвиден в член 586, параграф 1), и на съответната разпоредба на член 322, параграф 1, точка 7 от румънския Граждански процесуален кодекс, по отношение на която по силата на член 324, параграф 1 се прилага подобен срок.
( 19 ) Вж. Решение по дело Prism Investments, точка 40.
( 20 ) Вж. по-специално Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkampand и др. (C-11/07, Сборник, стр. I-6845, точки 27 и 32).
( 21 ) За пример посочвам Решение от 6 юни 2002 г. по дело Italian Leather (C-80/00, Recueil, стр. I-4995). По това дело решението от 17 ноември 1998 г. на Landgericht Koblenz (Обастен съд Koblenz, Германия), с което се отхвърля молба за привременни мерки, също не подлежи на изпълнение, за разлика от определението от 28 декември 1998 г. на Tribunale di Bari (Първоинстанционен съд Бари, Италия), с което такава молба е била уважена.
( 22 ) Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3).
( 23 ) Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108).
( 24 ) Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, стр. 11).
( 25 ) В този контекст ще посоча:
(i)
член 22, буква г) и член 23, буква е) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183);
(ii)
член 24, буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, стр. 1, и поправки ОВ L 131, стр. 26, ОВ L 8, стр. 19);
(iii)
член 40, буква г) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, стр. 107, и поправки ОВ L 344, стр. 3, ОВ L 60, стр. 140);
(iv)
член 45, параграф 1, букви в) и г) от Регламент № 1215/2012;
(v)
член 34, параграф 4 от Конвенцията от 30 октомври 2007 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съставена в Лугано (ОВ L 339, стр. 3) (Конвенцията използва израза „друга държава членка, обвързана по настоящата конвенция“); и
(vi)
Член 9, буква ж) от Хагската конвенция от 30 юни 2005 година за споразуменията относно избор на съд (Конвенцията използва израза „друга държава членка“ и е на разположение на интернет на адрес: ).
( 26 ) Вж. в този смисъл Решение от 12 декември 1985 г. по дело Krohn v BALM (165/84, Recueil, стр. 3997, точки 13 и 14).
Full & Egal Universal Law Academy