ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. CRUZ VILLALÓN
представено на 16 януари 2014 година ( 1 )
Дело C‑556/12
TDC A/S
срещу
Teleklagenævnet
(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Дания)
„Директива 2002/19/ЕО — Достъп до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура — Член 2, буква а) — Определение за достъп — Членове 8 и 12 — Правомощие на национален регулаторен орган да налага задължения на телекомуникационни оператори — Задължение на предприятие — собственик на оптична кабелна мрежа, да предоставя по искане на друго предприятие в областта на телекомуникациите абонатен кабел за крайния потребител с максимална дължина до 30 метра — Пропорционалност на мярката — Отчитане на фактори като първоначалната инвестиция или съществуването на система за определяне на цените“
1.
С настоящото преюдициално запитване Østre Landsret (Източен районен съд, Дания) иска от Съда да направи тълкуване на член 2, буква а), член 8 и член 12 от Директива 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура ( 2 ). По-конкретно въпросът на запитващия съд е дали налагането на задължение на оператора — титуляр на оптична кабелна мрежа, състоящо се в инсталиране на абонатни кабели по искане на конкурентен оператор, при условие че инсталирането на кабели е с дължина по-малко от 30 метра, е в съответствие с цитираните разпоредби.
2.
Делото повдига редица значими въпроси, защото не всички разпоредби на Директива 2002/19 са ясни, като освен всичко друго в нея не е конкретизирано дали полагането на абонатен кабел, и по-конкретно разширяването на съществуващата мрежа по искане на конкурент, съставлява „достъп“ по смисъла на същата.
I – Правна уредба
3.
Директива 2002/19 в редакцията ѝ, изменена с Директива 2009/140/ЕО, определя в член 2 понятието „достъп“ по следния начин:
„а)
„достъп“ означава предоставяне на съоръжения и/или услуги на друго предприятие при определени условия на изключителна или неизключителна основа за целите на предоставянето на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за доставяне на услуги на информационното общество или услуги за радио- или телевизионно съдържание[…]. Понятието включва inter alia: достъп до мрежови елементи и свързаната с тях [инфраструктура], ко[е]то може да изисква свързване на оборудване чрез фиксирани или нефиксирани средства (по-специално тук се включва достъпът до абонатни линии и до съоръжения[…] и услуги, необходими за предоставяне на услуги по абонатните линии); достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали и мачти; достъп до съответните програмни системи, включително системи за оперативна поддръжка; достъп до информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и фактуриране; достъп до системи за транслиране на номера или системи със сходна функционалност; достъп до фиксирани и мобилни мрежи и по-конкретно за роуминг; достъп до системи за условен достъп до цифрови телевизионни услуги и достъп до услуги във виртуални мрежи;“.
4.
Също така в членове 8 и 12 от Директивата е предвидена възможността националните органи да налагат задължения на телекомуникационните оператори. За целите на настоящото производство следва да се отбележат следните текстове от посочените разпоредби:
„Член 8
Налагане, промяна или оттегляне на задължения
1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са оправомощени да налагат задълженията, определени в членове от 9 до 13а.
2. Когато даден оператор е определен като притежаващ значителна пазарна сила на конкретен пазар в резултат на анализ на пазара, извършен в съответствие с член 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), националните регулаторни органи налагат при необходимост задълженията, предвидени в членове от 9 до 13 от настоящата директива.
[…]
4. Наложените в съответствие с настоящия член задължения се основават на характера на възникналия проблем и са пропорционални и обосновани в светлината на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). Такива задължения се налагат само след съгласуване в съответствие с разпоредбите на членове 6 и 7 от посочената директива.
5. Във връзка с параграф 3, първа алинея, трето тире националните регулаторни органи уведомяват Комисията за решенията си да наложат, изменят или оттеглят задължения на пазарните субекти в съответствие с процедурата, предвидена в член 7 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).
[…]
Член 12
Задължение за достъп и използване на специфична мрежова инфраструктура
1. В съответствие с разпоредбите на член 8 националните регулаторни органи могат да налагат задължения върху операторите да изпълняват разумни искания за достъп и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура, inter alia в случаите, когато националните регулаторни органи смятат, че отказът на достъп или необосновани условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар на дребно или не биха били в интерес на крайните потребители.
От операторите може да се изисква, inter alia:
а)
да предоставят на трети страни достъп до специфични мрежови елементи и/или съоръжения, включително достъп до мрежови елементи, които не са активни, и/или необвързан достъп до абонатна линия, с цел inter alia да се позволи избор и/или предварителен избор на оператор на преноса и/или оферта за препродажба на абонатна линия;
[…]
Националните регулаторни органи могат да обвързват тези задължения с условия за справедливост, разумност и своевременност.
2. Когато решават дали да наложат задълженията, посочени в параграф 1, и по-специално когато оценяват дали задълженията биха били пропорционални на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), националните регулаторни органи отчитат по-конкретно следните фактори:
а)
техническата и икономическата жизнеустойчивост на използването или изграждането на конкурентни съоръжения в светлината на темповете на развитие на пазара, като вземат предвид характера и типа на съответното взаимно свързване и/или достъп, включително жизнеустойчивостта на други продукти за достъп до по-високо мрежово ниво, като например достъп до канали;
б)
технико-икономическата обоснованост на предоставянето на предложения достъп с оглед на наличните мощности;
в)
първоначалната инвестиция от собственика на инфраструктурата, като вземат предвид всички направени публични инвестиции и свързаните с инвестициите рискове;
г)
необходимостта за защита на конкуренцията в дългосрочен план, с особено внимание върху икономически ефикасна и основана на инфраструктурата конкуренция;
д)
евентуалните права на интелектуална собственост;
е)
предоставянето на общоевропейски услуги.
[…]“.
II – Фактите и спорът по главното производство
5.
TDC A/S (наричано по-нататък „TDC“) е традиционният датски оператор в областта на телекомуникациите — обстоятелство, което понастоящем го превръща в оператор със значителна пазарна сила, по-конкретно на пазара на медни широколентови мрежи, кабелна телевизия и оптични мрежи.
6.
През 2009 г. TDC купува оптичната кабелна мрежа на DONG Energy за сумата от 425 милиона датски крони (DKK). Именно тази сделка превръща TDC в оператор със значителна пазарна сила в сферата на комуникационните оптични кабелни мрежи.
7.
Поради позицията на TDC на посочения пазар IT- og Telestyrelsen (Национална агенция за информационни технологии и телекомуникации) му налага определени задължения на основание членове 8 и 12 от Директива 2002/19, сред които е разглежданото в настоящото дело задължение. Всъщност, когато е налице предварително искане от конкурентен оператор, IT- og Telestyrelsen изисква от TDC да полага абонатни кабели от собствената си оптична кабелна инфраструктура до крайния потребител, стига това да не налага изкопни работи, които надвишават 30 метра.
8.
TDC обжалва решението на IT- og Telestyrelsen пред Teleklagenævnet (Съвет по жалбите в областта на телекомуникациите), който отхвърля жалбата и потвърждава изцяло обжалвания акт. TDC отново обжалва, този път по съдебен ред, с което дава повод за преюдициалното запитване, предмет на настоящото производство.
III – Преюдициалните въпроси и производството пред Съда
9.
Преюдициалното запитване от Østre Landsret постъпва в секретариата на Съда на 3 декември 2012 г. със следното съдържание:
„1)
Обхваща ли определението за достъп в член 2, буква a) от Директивата за достъпа достъп под формата на инсталиране на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител? Има ли значение за отговора на въпроса фактът, че максималната дължина на такива абонатни кабели е до 30 m?
2)
Инсталирането на абонатен кабел на разстояние до 30 m между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния ползвател попада ли в обхвата на израза „достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура“ в член 12 от Директивата за достъпа във връзка с членове 2 и 8 от нея?
3)
Има ли значение за отговора на първия и втория въпрос — когато задължението за достъп приема формата на изискване например за инсталиране на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител — фактът, че притежателят на електронна съобщителна мрежа трябва да направи инвестиция, която значително надхвърля разходите за придобиването на електронната съобщителна мрежа, до която трябва да се осигури достъп?
4)
Има ли значение за отговора на третия въпрос фактът, че притежателят има възможност да си възстанови разходите за инсталиране на абонатните кабели посредством наложено задължение за ценови контрол?“.
10.
Писмени становища са представили TDC, правителствата на Кралство Дания, на Кралство Белгия и на Френската република, както и Европейската комисия.
IV – Анализ
11.
По същество поставените от Østre Landsret четири въпроса се допълват. На първо място, с първите два от тях се повдига принципният въпрос дали задължението да се инсталира „абонатен кабел“, може да се счита като задължение за „достъп“ по смисъла на Директивата. На второ място, се отправя питане относно обстоятелствата, които позволяват произнасяне по отношение на пропорционалността на наложеното задължение. Измежду тях обстоятелството, свързано с максималната дължина на въпросния кабел, е включено от запитващата юрисдикция в първата от разглежданите фрази, като — както ще видим по-нататък — този избор улеснява отговора на принципния въпрос.
12.
Най-напред ще се заема с отговора на първите два въпроса, които ще разгледам заедно. След отговора на принципния въпрос и посредством отговорите на третия и на четвъртия въпрос ще се произнеса по обстоятелствата, които — надлежно разгледани от националния съд — могат да обосноват наложеното задължение по-специално от гледна точка на принципа на пропорционалност.
А – Първият и вторият преюдициален въпрос
1. Становища, представени пред Съда
13.
С първия и втория въпрос от преюдициалното запитване Østre Landsret иска да разбере дали задължението за инсталиране на абонатен кабел по искане на конкурентен оператор може да се приеме за форма на „достъп“ по смисъла на член 2, буква а), както и на член 8 и член 12, параграф 1 от Директива 2002/19, последните две от които разпоредби гарантират правото на всеки оператор да ползва телекомуникационната инфраструктура, като за тази цел разполага с право на достъп до същата.
14.
В писменото си становище TDC защитава тезата, че инсталирането на абонатен кабел по никакъв начин не може да представлява проявление на „достъпа“ до инфраструктурна мрежа по смисъла на Директива 2002/19. Според TDC „достъпът“, до който се отнася член 2, буква а) от посочената директива, където е дадено определение на понятието, се концентрира върху достъпността до съществуваща инфраструктура, а не до изграждането на нова. Това тълкуване се подкрепя не само от член 2, буква а), но също и от член 12, параграф 1 от Директивата, който предвижда специфичен случай на достъп до „специфични мрежови елементи и/или съоръжения, включително достъп до мрежови елементи, които не са активни и/или необвързан достъп до абонатна линия, с цел inter alia да се позволи избор и/или предварителен избор на оператор на преноса и/или оферта за препродажба на абонатна линия“. TDC счита, че след като Директивата изброява специфичните случаи на достъп, то същата щеше да предвиди и специалната хипотеза, изразяваща се в разширяване на мрежата по-конкретно в инсталирането на абонатен кабел.
15.
Правителствата на Кралство Дания, на Кралство Белгия и на Френската република, както и Европейската комисия застъпват обратната теза. Най-общо в становищата на посочените встъпили страни се предлага едно телеологично тълкуване на Директива 2002/19, резултатът от което би довел до включване на частичното изграждане на нова инфраструктура в понятието за „достъп“ само ако това изграждане е необходимо условие, за да се гарантира реален достъп до мрежата. По мнение на гореспоменатите встъпили страни, когато един оператор заема позиция със значителна пазарна сила, какъвто е случаят с TDC, конкурентните оператори не са поставени в равнопоставено положение, ако техните услуги могат да се предоставят само при условие че TDC реши да осъществи дейностите по инсталиране на абонатен кабел. Тъй като абонатният кабел често се инсталира тогава, когато потребителят поиска услугата, TDC би могло да постави като условие за инсталирането му потребителят да поиска от него, а не от конкурентния оператор предоставянето на тази услуга. Именно този риск оправдава разширителното тълкуване на понятието „достъп“, доколкото същото би послужило за осигуряване в съответствие с целите на Директивата на ефективна конкуренция между операторите на електронни съобщителни мрежи.
2. Текстът на разпоредбите на член 2, буква а), член 8 и член 12, параграф 1 от Директива 2002/19
16.
Член 2, буква а) от Директива 2002/19 предлага определение на понятието „достъп“, приложимо за всички нейни разпоредби. Това определение претендира за изчерпателност и обхваща всички възможни форми на достъп до мрежата, на който операторите на електронни съобщителни мрежи имат право. Горното се потвърждава и от съображенията на Директивата, където се посочва, че „понятието „достъп“ се употребява с различни значения и следователно е необходимо да се определи точно неговата употреба в настоящата директива […]“ ( 3 ).
17.
Първият аспект, който заслужава да се разгледа, се съдържа в първата част на разпоредбата, където най-общо е казано, че „достъпът“ се състои в „предоставяне на съоръжения и/или услуги на друго предприятие при определени условия […] за целите на предоставянето на електронни съобщителни услуги“ ( 4 ). От горното може, принципно и с цел да се систематизира съдържанието на термина, да се заключи, че предоставянето на мрежата на разположение има измерения, които биха могли да се определят като „пасивно“ и „активно“ и които очевидно засягат собственика на мрежата. Всъщност, имайки стратегическата позиция на собственик на мрежата, по която задължително преминават данните, на които се основава комуникацията, титулярят поема „пасивно“ задължение за достъп до мрежата, т.е. задължение да се въздържа, да не пречи на достъпа на други оператори до своята мрежа, но също и „активно“ задължение да извършва действия, изразяващи се в предоставянето на услуги, насочени изключително към улесняването на достъпа.
18.
Както „активното“, така и „пасивното“ измерение на „достъпа“ намират ново отражение във втората част на разпоредбата, в която са дадени различни примери за „достъп“. По-специално текстът се отнася до достъпа „до мрежови елементи и свързаната с тях [инфраструктура], ко[е]то може да изисква свързване на оборудване чрез фиксирани или нефиксирани средства (по-специално тук се включва достъпът до абонатни линии и до съоръжения[…] и услуги, необходими за предоставяне на услуги по абонатните линии)“ ( 5 ). Както се вижда, титулярят дава на разположение своята мрежа, но същевременно е задължен да предоставя определени услуги — такива, които са абсолютно необходими, за да бъде достъпът реален и ефективен.
19.
„Активното“ измерение на „достъпа“ намира отражение и в останалите разпоредби на Директива 2002/19, които са от значение за настоящото производство. Всъщност член 8 — текст, в който са посочени най-общо задълженията, които националните регулаторни органи могат да налагат, не съдържа никаква конкретизация относно вида на задължението — за извършване или въздържане от действие, ограничавайки се с допълнението, че когато един оператор притежава значителна пазарна сила на конкретен пазар, националните регулаторни органи „налагат при необходимост задълженията, предвидени в членове от 9 до 13 от настоящата директива“. По-нататък, в член 8 продължават да се споменават „задълженията“, без да се уточнява видът на изискуемото поведение от оператора — титуляр на мрежата.
20.
Посочените членове от 9 до 13 и най-вече член 12 конкретизират възможното съдържание на „задължението“ за „достъп“, за налагането на което може да се вземе решение от националните регулаторни органи. Член 12 е от специално значение за настоящото производство, тъй като той се отнася до задължения, свързани с достъпа и използването на специфична мрежова инфраструктура. Както вече бе посочено, инсталирането на абонатни кабели, както се изисква от националния орган в настоящия случай, принципно би представлявало част от такава „специфична мрежова инфраструктура“.
21.
Параграф 1 от цитирания член 12 установява възможността за националните регулаторни органи да изискват от операторите — титуляри на мрежата, „да изпълняват разумни искания за достъп и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура“. След това в разпоредбата се изброяват редица задължения, по отношение на които националният регулаторен орган може да се произнесе. Този списък, който е примерен — както се напомня в самата разпоредба чрез добавянето на фразата „inter alia“ преди изброяването на задълженията — съдържа задължения както за въздържане от действия, така и за тяхното извършване. Така, сред първите се съдържа задължението да се предоставя достъп до мрежови елементи, които не са активни, и/или необвързан достъп до абонатна линия ( 6 ). Сред вторите в разпоредбата се съдържат задълженията да се водят добросъвестно преговорите по молбите за достъп ( 7 ), за предоставянето на определени услуги на едро за препродажбата им на трети страни ( 8 ) или за предоставянето на определени услуги за осигуряване на оперативна съвместимост на услугите „от край до край“ за потребителите ( 9 ).
22.
Ограничението, което Директива 2002/19 налага на националните регулаторни органи по отношение на задълженията, свързани с достъпа до специфична мрежова инфраструктура, се съдържа в параграф 1, трета алинея, както и в параграфи 2 и 3 от цитирания член 12. При налагане на задължението националните регулаторни органи трябва да се уверят в съответствието с критериите за справедливост, разумност и своевременност ( 10 ), както и да преценят редица фактори, като техническата и икономическата жизнеустойчивост на задължението ( 11 ), първоначалната инвестиция от собственика ( 12 ) или необходимостта да се защити конкуренцията ( 13 ).
23.
Наистина, ако разгледаме изброените в член 12 задължения, няма да открием, както твърди TDC в настоящото производство, задължение за инсталиране на абонатен кабел, т.е. дейности по разширяване на мрежата до местоназначението при крайния потребител по искане на конкурентен оператор. Въпреки това, както бе посочено по-горе, обстоятелството, че задължението не фигурира сред изброените, по никакъв начин не означава, че се касае за задължение, което е несъвместимо с правомощията, предоставени на националните регулаторни органи от Директива 2012/19. Напротив, доколкото задължението за достъп било то за извършване, или за въздържане от действия има за цел „предоставянето на електронни съобщителни услуги“, както се изисква от член 2, буква а), следва да се заключи, че това задължение попада в обхвата на приложение на член 8, и по-специално на член 12.
24.
Независимо от аргументите, изведени от конкурентното право, които ще бъдат подложени на анализ по-нататък при изследване целите на Директива 2002/19, на този етап е достатъчно да се добави, че предвид текста на член 2, буква а), член 8 и член 12 от посочената директива задължението да се предостави услуга за инсталиране на абонатен кабел, е част от задълженията за достъп, по отношение на които националните регулаторни органи могат да се произнасят.
25.
На последно място, следва да се отчете обстоятелството, че разширяването на разглежданата мрежа по никакъв начин не означава разширяване на съществуващото трасе, а единствено улеснява връзката с крайния потребител там, където вече съществува мрежа. Следователно става въпрос за разширяване в много ограничен смисъл. Освен това фактът, че разглежданото задължение се отнася само до абонатни кабели с максимална дължина до 30 метра, потвърждава, че целта на мярката не е да се задължи TDC да разшири своята мрежа, а единствено да улесни крайната връзка там, където такава мрежа вече съществува.
26.
Ето защо предвид текста на цитираните вече член 2, буква а), член 8 и член 12 считам, че атакуваното в настоящото производство задължение има за цел предоставяне на „достъп“ до мрежата.
3. Целите, преследвани с Директива 2002/19
27.
Предходното заключение се подкрепя и от целите на Директива 2002/19, които не се ограничават единствено до осигуряване на взаимосвързаност и оперативна съвместимост, но и до поддържането на конкурентни условия между всички оператори на пазара. В мотивите на Директивата се подчертава, че е от голямо значение на пазара на електронни съобщителни услуги да не съществуват ограничения, които да препятстват отворената и лоялна конкуренция между предприятията. Както се изтъква в съображенията на Директивата, операторите в сектора, сред които логично са включени и титулярите на мрежи, трябва да действат по такъв начин, че нищо да не препятства сключването на споразумения, насочени към „постигането на по-ефективен и действително общоевропейски пазар с ефективна конкуренция и на по-широк избор и конкурентни услуги за потребителите“ ( 14 ).
28.
Именно задълженията, изброени най-общо в член 8 от Директива 2002/19, макар и приети от националните регулаторни органи, веднъж наложени, са насочени към тези, които разпоредбата определя като „оператори със значителна пазарна сила на конкретен пазар“. С други думи, става въпрос за задължения, насочени към възлагане на тежести на операторите с господстващо положение на пазара с цел тяхната позиция да не засяга условията, необходими за развитието на пазара.
29.
Тази загриженост е ясно изразена в член 12 от Директива 2002/19 — разпоредба от изключително значение за настоящото производство, тъй като се отнася до задължения за достъп до специфична мрежова инфраструктура, каквито именно са задълженията, разглеждани в настоящото дело. В посочения текст, след като на националните регулаторни органи се предоставя възможността да налагат задължения на титуляри на мрежи, се посочва, че въпросните задължения се налагат „в случаите, когато националните регулаторни органи смятат, че отказът на достъп или необосновани условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар на дребно или не биха били в интерес на крайните потребители“. Ето защо задълженията за извършване или за въздържане от действие, за които се отнася член 12 от Директива 2002/19, имат за крайна цел осигуряването на конкурентни условия между всички оператори. „Достъпът“, чието обезпечаване е регламентирано с цитираната директива, не е самоцел, а средство за постигането на конкурентен телекомуникационен пазар.
30.
В настоящото дело оспорваното от TDC задължение се състои в наложения му по искане на конкурентен оператор ангажимент да инсталира така наречения абонатен кабел, който позволява връзка между разпределителната точка и крайния сегмент в имота на крайния потребител. Инсталирането на кабел е скъпо или поне така е видно от материалите по делото. Според TDC полагането на абонатни кабели струва средно около 12000 DKK [датски крони] на потенциален краен потребител. Причината, поради която датският орган е наложил посоченото задължение, се дължи на това, че съгласно предоставената с писменото становище на датското правителство информация в Дания има хиляди домакинства, които не разполагат с положен абонатен кабел от оптичната мрежа до имотите им. Обикновено абонатният кабел се инсталира само когато крайният потребител изрично поиска широколентова услуга чрез оптична кабелна мрежа. Според националните регулаторни органи обстоятелството, че TDC може да решава свободно кога домовете следва да се свързват към оптичната кабелна мрежа и кои от тях трябва да бъдат свързани, му предоставя конкурентно предимство пред другите оператори. По тази причина задължението да се инсталира абонатен кабел, се налага единствено по искане на конкурентен оператор. Предвид високата цена, която изпълнението на това задължение предполага, датският орган е ограничил приложението му до тези случаи, при които дължината на изкопните работи от разпределителната точка до крайния сегмент не надвишава 30 метра.
31.
Съгласен съм с Европейската комисия, с правителствата на Кралство Дания, на Кралство Белгия и на Френската република и считам, че наложеното от Teleklagenævnet задължение е в съответствие с изискването за запазване на подходящи конкурентни условия на телекомуникационния пазар, и по-конкретно на пазара на услуги, предоставяни чрез оптична кабелна мрежа. Задължението е съответстващо, тъй като позволява достъп до мрежата на конкурентни оператори, за да може, от този момент нататък, същите да са в равнопоставени условия при предоставяне на услуги в тази мрежа. Независимо от високата цена, свързана с изпълнението на задължението, въпрос, на който ще се спра при обсъждането на третия и на четвъртия преюдициален въпрос, истината е, че изграждането на съоръжения, необходими, за да може оптичната кабелна мрежа да достигне до по-голям брой домакинства, особено в случай на мрежа като тук разглежданата, която понастоящем е в процес на изграждане, е подходящо средство, което придава ефективност на правото на достъп до инфраструктурата. Така че не става въпрос за изграждане на нова инфраструктура от страна на TDC, както се твърди в писменото му становище. Обратно, става въпрос за извършване на инсталационни дейности от страна на TDC винаги на конкретни места, посредством които правото на достъп да бъде възможно, с цел конкурентните условия между всички оператори да бъдат ефективни.
4. Обобщение
32.
В светлината на гореизложеното считам, че задължението за инсталиране на абонатен кабел по искане на конкурентен оператор с максимална дължина до 30 метра може да се счита като задължение за извършване на действия, включено сред задълженията, които националните регулаторни органи могат да налагат на оператор със значителна пазарна сила съгласно членове 8 и 12 от Директива 2002/19. Това задължение е в съответствие не само с целта за улесняване на „достъпа“ до разглежданата оптична кабелна мрежа, но и с тази за осигуряване на подходящи конкурентни условия между всички оператори на пазара.
33.
Като първо междинно заключение считам, че член 2, буква а), и по-специално членове 8 и 12 от Директива 2002/19, трябва да се тълкува в смисъл, че „задължение“ за осигуряване на „достъпа“ до телекомуникационни мрежи може по принцип и при спазване на принципа на пропорционалност да включва и задължение за инсталиране на абонатен кабел по искане на конкурентен оператор с максимална дължина до 30 метра. Обстоятелствата, които могат да направят пропорционална тази мярка, ще анализирам по-нататък в рамките на отговорите на третия и на четвъртия въпрос.
Б– Третият и четвъртият въпрос
34.
С третия и четвъртия въпрос, съдържащи се в определението за преюдициално запитване, Østre Landsret изразява съмненията си относно влиянието, което могат да окажат върху законосъобразността на наложеното на TDC задължение, от една страна, обстоятелството, че стойността на задължението надхвърля извършената инвестиция, и от друга страна, съществуването на система за ценови контрол, която позволява на TDC да възстанови разходите си за инсталиране.
35.
Въпреки че запитващата юрисдикция разделя двете посочени обстоятелства в два отделни въпроса, истината е, че те влияят по един и същ начин на законосъобразността на мярката. С други суми, и двете изискват да се направи анализ на пропорционалността на наложеното на TDC задължение.
36.
Всъщност, що се отнася до задълженията, които националните регулаторни органи могат да налагат, в член 8, параграф 4 от Директива 2002/19 се подчертава, че такива мерки „се основават на характера на възникналия проблем и са пропорционални и обосновани в светлината на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО“. Целите на тази разпоредба включват inter alia защитата на потребителите, гарантиране на универсалната услуга или гарантиране на целостта на мрежите ( 15 ).
37.
При разглеждане на поставените от запитваща юрисдикция въпроси от този ъгъл следва да се изтъкне, че цитираният член 12 изисква от националните регулаторни органи при налагане на задълженията да отчитат тяхната „разумност“, вземайки предвид различни фактори, между които е включена и първоначалната инвестиция от собственика на инфраструктурата. На следващо място, член 13 от разглежданата директива е посветен на задълженията за ценови контрол, които националните регулаторни органи могат да налагат на операторите. В параграф 1 от тази разпоредба ясно е посочено, че „с цел насърчаване на инвестициите от оператора, включително в мрежи от следващо поколение, националните регулаторни органи вземат предвид инвестицията, направена от оператора, и допускат разумна възвръщаемост на капитала“. Въпреки това в параграф 2 е добавено, че наложените механизми за възстановяване на разходите или за определяне на цените трябва да допринасят „за повишаване на ефективността и устойчивата конкуренция и максимална полза за потребителите“.
38.
От всичко изложено по-горе следва, че пропорционалността на наложеното на оператора задължение ще зависи inter alia от първоначалната инвестиция от собственика на инфраструктурата и от съществуването на система за контрол на цените. Това заключение обаче по никакъв начин не означава, че посочените обстоятелства автоматично обуславят наличието на пропорционалност. Това, което Директива 2002/19 изисква от националните регулаторни органи, е преценка, включваща както горепосочените, така и други фактори. Ето защо първоначалната инвестиция и системата за определяне на цените са важни елементи при преценката за пропорционалността, но тяхната липса може да бъде компенсирана с наличието на други обстоятелства, които в крайна сметка да направят задължението пропорционална мярка.
39.
При всички случаи тази преценка следва да се извърши от националната юрисдикция, а не от Съда. Очевидно става въпрос за преценка, в хода на която следва да се анализират фактически обстоятелства, които не попадат в обхвата на преюдициално производство като настоящото. В крайна сметка Съдът трябва да предостави необходимите насоки за тълкуване, за да може запитващият орган да направи посочената преценка за пропорционалност.
40.
Въпреки че при тълкуването на Директива 2002/19 Съдът вече е имал повод да подчертае колко е важно наложените на операторите задължения да бъдат пропорционални ( 16 ), той също така изтъква „широките правомощия за намеса“ на националните регулаторни органи ( 17 ). Ето защо при тълкуването на членове 8 и 12 от Директива 2002/19, и по-конкретно при контрола на пропорционалността, възможността за който се предоставя в тези разпоредби, трябва да се изхожда от схващането, че националните регулаторни органи разполагат с широко право на преценка при налагането на необходимите според тях задължения на операторите на пазара, и по-специално на най-значимите от тях.
41.
На следващо място, запитващата юрисдикция следва да анализира дали преследваните от националния регулаторен орган с мярката цели съответстват както на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21, така и на предвидените в Директива 2002/19, измежду които се отличават гарантирането на достъпа на операторите до телекомуникационните мрежи, поддържането на ефективна конкуренция между операторите и качеството на услугата за крайния потребител.
42.
Ако целите на мярката съответстват на целите, съдържащи се в законодателството на Съюза, следващият етап се състои в осъществяване на контрол за адекватност, необходимост и пропорционалност на мярката в тесен смисъл. На първо място, следва да се прецени дали мярката е обективно подходяща за постигане на целения резултат. На второ място, трябва да се прецени дали не съществуват по-малко ограничителни мерки за постигането на целта. На последно място, пропорционалността в тесен смисъл предполага претегляне на засегнатите блага и интереси.
43.
Именно при последния, трети етап от контрола за пропорционалност запитващият съд трябва да разгледа въпроса дали националният регулаторен орган надлежно е претеглил свързаната с мярката тежест спрямо получените от нея ползи. В този момент от изключителна важност са, от една страна, оценката на извършената от TDC инвестиция и от друга страна, съществуването на система за определяне на цените, която позволява на оператора да си възстанови направената инвестиция въпреки наложеното задължение.
44.
Очевидно е, че тази преценка следва да се извърши от запитващата юрисдикция, но при съблюдаване на изложените тук тълкувателни критерии.
45.
Като второ междинно заключение считам, че при налагане на задължение по смисъла на член 8 и член 12 от Директива 2002/19 националният регулаторен орган трябва да вземе предвид както първоначалната инвестиция, извършена от адресата на задължението, така и съществуването на система за определяне на цените, която позволява на оператора да си възстанови направената инвестиция. Важно е да се напомни обаче, че тези елементи трябва да се вземат предвид в рамките на преценката за пропорционалност и заедно с други фактори трябва да позволят на националния регулаторен орган да вземе решение, което да е в съответствие с изискванията за пропорционалност.
V – Заключение
46.
Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Østre Landsret въпроси по следния начин:
„Член 2, буква а), член 8 и член 12 във връзка с член 13 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че сред задълженията, свързани с достъпа до специфична мрежова инфраструктура, тези разпоредби включват адресираното до титуляря на оптична кабелна мрежа — оператор със значителна пазарна сила — задължение, изразяващо се в инсталирането на абонатен кабел по искане на конкурентен оператор с максимална дължина до 30 метра.
За тази цел националните регулаторни органи трябва да вземат предвид както първоначалната инвестиция, извършена от адресата на задължението, така и съществуването на система за определяне на цените, която позволява на оператора да си възстанови направената инвестиция. При преценката на пропорционалността националният съд трябва да определи дали националният регулаторен орган се е придържал към посочените критерии“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: испански.
( 2 ) Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 337, стр. 37).
( 3 ) Съображение 3.
( 4 ) Курсивът e мой.
( 5 ) Курсивът е мой.
( 6 ) Член12, параграф 1, буква а).
( 7 ) Член 12, параграф 1, буква б).
( 8 ) Член 12, параграф 1, буква г).
( 9 ) Член 12, параграф 1, буква ж).
( 10 ) Член 12, параграф 1, алинея 3.
( 11 ) Член 12, параграф 2, буква а).
( 12 ) Член 12, параграф 2, буква в).
( 13 ) Член 12, параграф 2, буква г).
( 14 ) Съображение 5.
( 15 ) Тази разпоредба посочва inter alia и целите за защита на хората с увреждания и на хората от третата възраст (параграф 2, буква а), избягване на опорочаването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения (параграф 2, буква б), насърчаване на ефективното използване и гарантиране на ефективно управление на радиочестотите и номерационните ресурси (параграф 2, буква г), отстраняване на останалите препятствия пред предоставянето на електронни съобщителни мрежи, свързани съоръжения и услуги и електронни съобщителни услуги на европейско равнище (параграф 3, буква а), насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и възможностите за връзка между всички крайни устройства (параграф 3, буква б).
( 16 ) Вж. Решение от 13 ноември 2008 г. по дело Комисия/Полша (С-227/07, Сборник, стр. I-8403), точка 63 с препращане към Решение от 31 януари 2008 г. по дело Centro Europa 7 (С-380/05, Сборник, стр. I-349), точка 81.
( 17 ) Решение по делото Комисия/Полша, посочено по-горе, точка 66.
Full & Egal Universal Law Academy