РЕШЕНИЕ НА СЪДА (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник)
12 юли 2012 година
„Преразглеждане“
По дело C‑334/12 RX
с предмет предложение за преразглеждане, направено на 6 юли 2012 г. от първия генерален адвокат на основание член 62 от Статута на Съда на Европейския съюз,
СЪДЪТ (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник),
състоящ се от г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts (докладчик) и г‑н J.‑C. Bonichot, председатели на състави,
постанови настоящото
Решение
1 Предложението на първия генерален адвокат за преразглеждане се отнася до Решение на Общия съд на Европейския съюз (състав по жалбите) от 19 юни 2012 г. по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ (T‑234/11 P, все още непубликувано в Сборник СПС), с което Общият съд отхвърля жалбата на г‑н Arango Jaramillo и 34 други служители на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 февруари 2011 г. по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ (F‑34/10, все още непубликувано в Сборник СПС), отхвърлящо поради просрочие жалбата им, с която искат, от една страна, отмяна на фишовете им за заплата за февруари 2010 г. в частта, отразяваща решенията на ЕИБ за увеличаване на вноските им в пенсионната схема, и от друга страна, ЕИБ да бъде осъдена да им заплати обезщетение.
Обстоятелства, предхождащи спора по делото
2 Видно от Решение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе, от 1 януари 2007 г. фишовете за заплата на служители на ЕИБ вече не се изготвят в обичайния им вид на хартия, а на електронен носител. Оттогава фишовете се въвеждат ежемесечно в информационната система „Peoplesoft“ на ЕИБ и така всеки служител има достъп до тях от служебния си компютър.
3 В събота, на 13 февруари 2010 г., фишовете за заплата за февруари 2010 г. са въведени в информационната система „Peoplesoft“. Фишовете показвали, че в сравнение с фишовете за януари 2010 г. размерът на вноските в пенсионната схема е увеличен, което се дължи на взетите от ЕИБ решения във връзка с реформата на пенсионната схема на нейните служители.
4 На 26 май 2010 г. жалбоподателите подават жалба до Съда на публичната служба, с която искат, от една страна, фишовете им за заплата за февруари 2010 г. да бъдат отменени и от друга страна, ЕИБ да бъде осъдена да заплати символично обезщетение в размер на едно евро за претърпените от тях неимуществени вреди.
5 С отделна молба, изпратена до Съда на публичната служба, ЕИБ иска от него да обяви жалбата за недопустима, без да разглежда спора по същество.
6 С Определение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горe, Съдът на публичната служба отхвърля жалбата като недопустима. По същество той постановява, че тъй като срокът за подаването ѝ започнал да тече в понеделник, 15 февруари 2010 г., и предвид допълнителния десетдневен срок поради отдалеченост изтекъл в понеделник, 25 май 2010 г., жалбата на жалбоподателите, постъпила по електронен път в секретариата на Съда на публичната служба едва на 26 май 2010 г. в 00,00 часа, трябва да се счита за просрочена и поради това за недопустима.
7 Жалбоподателите обжалват това определение пред Общия съд на Европейския съюз, който я отхвърля с Решение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе.
8 В точки 22—25 от посоченото решение Общият съд на Европейския съюз по същество напомня съдебната практика, съгласно която при отсъствие на каквато и да било разпоредба, определяща сроковете за обжалване, които се прилагат при споровете между ЕИБ и нейните служители, подаването на жалбите трябва да стане в разумен срок. Считайки, че предвиденият в член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз тримесечен срок в случаите на спорове между институциите на Европейския съюз и техните длъжностни лица или служители предоставя „подходящ критерий за сравнение“ — доколкото по своята същност тези спорове са сходни с вътрешните спорове между ЕИБ и нейните служители във връзка с увреждащите ги актове на последната, чиято отмяната те искат — в точка 27 от посоченото решение, основавайки се на някои предходни свои решения, Общият съд постановява, че спазването на този срок по принцип трябва да се приеме за разумно.
9 В същата точка 27 Общият съд на Европейския съюз стига до извода „a contrario […], че жалба, подадена от служител на ЕИБ след изтичането на тримесечен срок, удължен еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост, по принцип трябва да се счита за подадена в неразумен срок“. Той добавя, че такова тълкуване е допустимо, „тъй като само стриктно прилагане на процесуалните правила, определящи преклузивен срок, позволява да се отговори на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването“.
10 В точка 30 от Решение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе, Общият съд на Европейския съюз отхвърля упрека на жалбоподателите, че Съдът на публичната служба е заменил прилагането на принципа на спазване на разумен срок, който по своето естество е гъвкав и насочен към извършването на конкретната преценка на засегнатите интереси, със спазването на фиксиран тримесечен срок, притежаващо стриктен и общ характер. Общият съд по-специално приема, че Съдът на публичната служба се е ограничил до прилагането на правна норма, която „се основава на общата презумпция, че тримесечният срок по принцип е достатъчен, за да могат служителите на ЕИБ да преценят законосъобразността на увреждащите ги нейни актове и съответно да подготвят жалбите си“, без същата да „задължава […] съда на Съюза, който трябва да го приложи, да взема предвид обстоятелствата във всеки отделен случай, и по-специално да извършва конкретна преценка на засегнатите интереси“.
11 В точка 39 от посоченото решение Общият съд на Европейския съюз отново напомня, че „стриктното прилагане на процесуалните правила, определящи преклузивен срок“, отговаря по-специално на изискването за правна сигурност.
Преценка
12 В началото трябва да се отбележи, че макар да е било постановявано, че при отсъствие на каквото и да било указание в Правилника за персонала на ЕИБ относно срока за подаване на жалба в споровете между ЕИБ и нейните служители трябва да се прибягва до понятието „разумен срок“ (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 март 2001 г. по дело Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, Recueil, стр. II‑813, точки 51—58), ЕИБ и до днес не е приела разпоредба по този въпрос.
13 След това предварително уточнение трябва да се констатира, че съществува сериозна опасност от засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза, тъй като от Решение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе, следва, че срокът от три месеца и десет дена — който по принцип трябва да се счита за разумен срок за подаването от страна на служител на ЕИБ на жалба за отмяна на увреждащ го неин акт — е срок, чието пропускане води до просрочие и поради това до недопустимост на жалбата, без съдът на Съюза да трябва да взема предвид конкретните обстоятелства по случая.
14 Тази сериозна опасност е свързана с два довода, които обосновават преразглеждането на Решение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе.
15 На първо място, трябва да се определи дали — като приема, че при преценката на разумния характер на срока, в който служители на ЕИБ са подали жалба за отмяна срещу издаден от нея акт, Съдът на публичната служба не е длъжен да взема предвид конкретните обстоятелства по случая — Общият съд на Европейския съюз е извършил тълкуване въз основа на аргумент a contrario, съответстващо на съдебната практика, съгласно която разумният характер на срок, който не е определен в първичното или вторичното право на Съюза, трябва да се преценява според конкретните обстоятелства във всеки отделен случай (вж. по-специално Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 187 и 192 и Решение от 7 април 2011 г. по дело Гърция/Комисия, C‑321/09 P, точки 33 и 34).
16 На второ място, трябва да се определи дали — като придава преклудиращо действие на пропускането на срок за подаването на жалба, който не е определен в първичното или вторичното право на Съюза — тълкуването на Общия съд на Европейския съюз накърнява правото на ефективна съдебна защита, потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
17 Ако вследствие на извършените констатации се окаже, че Решение по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ, посочено по-горе, е опорочено от грешка при прилагане на правото, трябва да се провери дали и съответно в каква степен посоченото решение накърнява единството или съгласуваността на правото на Съюза.
По изложените съображения Съдът (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник) реши:
1) Решение на Общия съд на Европейския съюз (състав по жалбите) от 19 юни 2012 г. по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ (T‑234/11 P) трябва да се преразгледа.
2) Преразглеждането ще се отнася до това дали Решение на Общия съд на Европейския съюз (състав по жалбите) от 19 юни 2012 г. по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ (T‑234/11 P) накърнява единството или съгласуваността на правото на Съюза, доколкото Общият съд в качеството му на разгледала жалбата юрисдикция тълкува понятието „разумен срок“ — в контекста на подаването на жалба от служители на Европейската инвестиционна банка за отмяна на издаден от нея увреждащ ги акт — като срок, чието пропускане води до просрочие и поради това до недопустимост на жалбата, без съдът на Съюза да трябва да взема предвид конкретните обстоятелства по случая, и дали това тълкуване на понятието „разумен срок“ може да накърни правото на ефективна съдебна защита, потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3) Посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз заинтересовани лица и страните в производството пред Общия съд на Европейския съюз могат да представят своите писмени становища по тези въпроси пред Съда на Европейския съюз в срок от един месец, считано от връчването на настоящото решение.
Подписи
Full & Egal Universal Law Academy