31.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 98/13
Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. от Abbott Laboratories срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 ноември 2011 г. по дело T-363/10 — Abbott Laboratories/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-21/12 Р)
2012/C 98/21
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Abbott Laboratories (представители: R. Niebel и C. Steuer, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
—
да бъде отменено Решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 ноември 2011 г. по дело T-363/10;
—
да бъде отменено решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 юли 2010 г. — преписка R 1560/2009-1 — по отношение на заявка за регистрация на марка на Общността № in 008 448 251„RESTORE“;
—
да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата срещу посоченото решение на Общия съд по същество се посочва следното:
1.
На първо място жалбоподателят твърди, че Общият съд изопачава фактите и представените доказателства. Според жалбоподателя Общият съд погрешно приема за общоизвестен факта, че в значението на думата „restore“ се откриват преки връзки с медицината. Жалбоподателят изтъква, че в производството не се спори единствено относно факта, че „restore“ следва да се превежда като „възстановявам“. Жалбоподателят обаче смята, че от това не следва, че трябва да се признава съществуването на определена връзка с медицината. Според жалбоподателя Общият съд изопачава доказателствата, доколкото основава становището си на представените извлечения от речник. От тези извлечения следва, че в значението на думата „restore“, разгледана сама по себе си, не са налице връзки с медицината, а става въпрос за комплексно понятие, което според конкретния контекст може да се разбира по различен начин. Поради тази причина значението на посочената дума не може да се разглежда като общоизвестен факт, който не подлежи на доказване.
2.
На второ място жалбоподателят изтъква, че е нарушен член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Според жалбоподателя Общият съд погрешно приема, че марката „RESTORE“ е с изцяло описателен характер. Жалбоподателят твърди, че за целите на прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 заявеният за регистрация знак трябва да може „указва“ на потребителите вида и т.н. на съответните стоки. Според практиката на Съда описателното съдържание трябва да следва „очевидно“ от заявения за регистрация знак и съответната дума трябва сама по себе си да притежава описателен характер.
Сам по себе си глаголът „restore“ не указва по никакъв начин вида, свойството или предназначението на заявените стоки. Глаголът „restore“ придобива описателна функция единствено в определени изрази в комбинация с едно или повече съществителни (например „restore one’s health“ („възстановява нечие здраве“). Дотолкова, доколкото се приема, че обстоятелствата разкриват определена връзка с медицината, според практиката на Съда тази връзка не е достатъчна, тъй като за да се установи наличието ѝ е необходимо у потребителите да протече вторичен процес по преобразуване на информацията, в смисъл, че е необходимо да бъде направено допълнително усилие за тълкуване на понятието. До тълкуване, което да указва наличието на определена връзка с медицината, може да се стигне, като се добавят определени думи като „health“ („здраве“), които не са налице в конкретния случай. Както апелативният състав, така и Общият съд разглеждат вместо заявената марка „RESTORE“ марката „RESTORE SOMEONE’S HEALTH“.
3.
На трето място жалбоподателят посочва, че е нарушен член 7, параграф l, буква б) от Регламент № 207/2009. Твърди, че като определя погрешно приложимия критерий за правна преценка, апелативният състав приема, че марката „RESTORE“ не притежава отличителен характер, като в резултат на това погрешно отказва регистрацията на марката. Според жалбоподателя, като вземат предвид евентуалния описателен характер на заявената марка „RESTORE“, апелативният състав и Общият съд отхвърлят също така наличието на какъвто и да е отличителен характер. Това обстоятелство е вече оспорено в рамките на второто правно основание.
Според жалбоподателя с „изложените при условията на евентуалност мотиви“ по отношение на липсата на какъвто и да е отличителен характер (точки 52—54 от Решението) също така не може да се обоснове съдебното решение. В изложените съображения многократно се повтаря аргументът, че марка с описателен характер в никакъв случай не може да има отличителен характер. Според жалбоподателя аргумент срещу тезата, че марка има описателен характер освен това е обстоятелството, че в наименованието на даден медицински продукт потребителите не очакват да открият каквото и да е описание на неговите функции, било то и във формата на една-единствена дума.
4.
На четвърто място жалбоподателят твърди, че е нарушен член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009. Според жалбоподателя апелативният състав основава решението си предимно на извлечения от речник, до които не е предоставен достъп на жалбоподателя, и по отношение на които следователно последният не е изслушан. Поради тази причина се нарушава правото на изслушване, тъй като според практиката на Съда конкретното съдебно решение може да се основава единствено на обстоятелства, по които страните са имали възможност да вземат становище. Според практиката на Съда обаче апелативният състав е длъжен да съобщи на страните, за да могат те да изразят становището си по тях, онези факти, които е установил служебно и върху които възнамерява да основе решението си. Във връзка с това в решаващ етап от протеклото пред него производство апелативният състав не изпълнява задължението си да представи на жалбоподателя събраните извлечения от речници, като по този начин нарушава правото на изслушване на последния.
5.
На пето място жалбоподателят твърди, че е нарушен принципът на равно третиране. Според жалбоподателя апелативният състав прилага неправилно практиката на Съда, доколкото не взема предвид съществуващите по-ранни регистрации и по този начин не се съобразява със собствената си практика по отношение на регистрацията на марки. Жалбоподателят твърди, че в това отношение той не пропуска да отчете обстоятелството, че посоченият принцип е подчинен на изискването за законосъобразност. Самото препращане към това изискване обаче не е достатъчно, за да се преодолее необходимостта от разглеждане на съответствието с принципа на равно третиране. Напротив, би трябвало конкретно да се посочи защо се приема, че по-ранните регистрации трябва сами по себе си да се разглеждат като незаконосъобразни.
Full & Egal Universal Law Academy