3.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 65/10
Жалба, подадена на 17 януари 2012 г. от Gino Trevisanato срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 декември 2011 г. по дело T-510/11, Gino Trevisanato/Европейска комисия
(Дело C-25/12 P)
2012/C 65/20
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Gino Trevisanato (представител: L. Sulfaro, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени изцяло определението, постановено на 13 декември 2011 г. от седми състав на Общия съд по дело T-510/11, като се обяви за допустим искът за установяване на неправомерно бездействие, предявен на 29 септември 2011 г. от жалбоподателя срещу Европейската комисия по смисъла на член 265, трета алинея ДФЕС, както и да се обяви компетентността на Общия съд да се произнесе по този иск;
—
като основно искане, след като искът бъде обявен за допустим — Съдът да се произнесе по съществото на спора и да осъди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за подходящо произнасяне.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания.
Жалбоподателят поддържа главно, че определението е опорочено от решаваща фактическа грешка, поради изопачаване на исканията му. Той всъщност не искал от Общия съд да установи, че Комисията незаконосъобразно не е изразила позиция, чрез мотивирано становище по смисъла на член 258 ДФЕС, относно неправилното транспониране на Директива 98/59/ЕО (1) за колективните уволнения в италианския правен ред, както се предполага в определението. Напротив, той искал от Общия съд да обяви за незаконосъобразно бездействието на Комисията, компетентна да определи и да връчи на жалбоподателя задължително становище по въпроса, който четири години след оплакването е повдигнат отново с предложението от 11 юли 2011 г., а именно дали е налице право за ръководния персонал в Италия да се ползва от защитата на Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения, каквото право италианските съдилища отказват на жалбоподателя, уволнен при такова колективно уволнение, извършено от IBM в Италия.
На следващо място, Общият съд допуснал грешка като обявил, въз основа на съдебната практика, следваща от Определение на Съда от 26 октомври 1995 г. по съединени дела Pevasa и Inpesca, C-199/94 P и C-200/94 P, че не е компетентен. Тази съдебна практика не била релевантна в настоящия случай, тъй като фактическата обстановка по него се различавала съществено от тази, която стои в основата на посоченото определение.
На последно място, Общият съд нарушил процедурния си правилник и член 47 от Хартата на основните права, тъй като пропуснал да връчи иска на насрещната страна и не публикувал в Официален вестник резюме на иска, освен това не се консултирал с генералния адвокат.
(1) ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95.
Full & Egal Universal Law Academy