31.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 98/17
Жалба, подадена на 27 януари 2012 г. от Václav Hrbek срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 ноември 2011 г. по дело T-434/10 — Václav Hrbek/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
(Дело C-42/12 P)
2012/C 98/29
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Václav Hrbek (представител: M. Sabatier, Advocate)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Outdoor Group Ltd (The)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
—
Да уважи жалбата и вследствие на това да отмени изцяло решението на Общия съд по дело T-434/10, в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 113 от Процедурния правилник;
—
да постанови окончателно решение, ако стадият на производството позволява това, като отмени решението от 29 септември 2009 г. на отдела по споровете на СХВП, постановено възражение № B 1 276 692, и решението от 8 юли 2010 г. на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) по преписка R 1441/2009-2, като осъди ответниците да заплатят разноските, направени пред Общия съд и пред Съда, както и всички разноски, направени в производството по възражението пред СХВП, в съответствие с член 122 от Процедурния правилник;
—
при условията на евентуалност, ако стадият на производството не позволява постановяване на решение по спора, да върне делото на Общия съд, който да го реши в съответствие със задължителните критерии, установени от Съда.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от погрешно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (наричан по-нататък „регламента относно марката на Общността“) (1), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. (2), който влиза в сила на 13 април 2009 г.)
Жалбоподателят твърди, че при разглеждането на спорните марки Общият съд не приложил критериите за „цялостна преценка“ или за „цялостно впечатление“.
Общият съд нарушил горепосочения принцип, като основал своята преценка единствено на факта, че спорните марки притежават общия елемент „ALPINE“. Този съд се ограничил да посочи, че двете конфликтни марки са сходни, тъй като притежават общия словен компонент „ALPINE“, без да разгледа знаците като цяло и без да обясни защо другите думи и фигуративни елементи не са достатъчни като цяло, за да се изключи наличието на вероятност от объркване.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Общият съд, от една страна, не взел предвид някои изключително важни и релевантни фактори, и от друга страна, не приложил надлежно някои много важни критерии, в частност, липсата на отличителен и на описателен характер на словния елемент „ALPINE“.
Общият съд не се произнесъл по значението на думата „alpine“ на всички езици на Европейския съюз. Нещо повече, Общият съд не направил правни изводи от собствените си констатации относно ясното значение на думата „alpine“ и не се произнесъл ясно относно липсата на отличителен и описателен характер на думата „alpine“, приемайки, че твърденият слаб отличителен или описателен характер на елемента „alpine“ не би могъл да отстрани вероятността от объркване. Общият съд поддържа, че „ALPINE“ бил водещият елемент в двата знака, без да вземе предвид липсата на отличителен характер или поне много слабия отличителен характер на по-ранната марка „ALPINE“. Мотивите на обжалваното решение са противоречиви, което накарало Общият съд да приеме погрешно, че разглежданите марки са сходни в концептуално отношение, без да вземе предвид липсата на отличителен характер или поне много слабия отличителен характер на по-ранната марка „ALPINE“. Концептуално сравняване на словния елемент „ALPINE“ било ирелевантно поради липсата на отличителен характер.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Общият съд не направил правилни правни заключения от собствените си констатации относно степента на внимание от съответните потребители.
Общият съд не можел, без да си противоречи, да поддържа във връзка с облекло, обувки и шапки за ски, както и раници и спортни чанти, че кръгът на съответните потребители се състои от добре информирани и особено наблюдателни потребители, и да твърди, че марките и стоките били сходни.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от изопачаване на фактите и от нарушение на задължението за мотивиране във връзка със сравняването на стоките.
Общият съд поддържал, че жалбоподателят не е изложил конкретни доводи, позволяващи да се оборят изводите на апелативния състав. Що се отнася до преценката на степента на сходство между въпросните стоки и услуги, не могат да се вземат предвид твърдения, които не са подкрепени с доказателства или не са общоизвестни. Тежестта на доказване за това, че стоките и услугите са сходни, тежи върху страната, направила възражението, а не върху притежателят на марката на Общността, чието регистриране е поискано. Общият съд трябвало да посочи правното основание на своето решение и да изложи мотиви. Този съд не доказал, че релевантните стоки са идентични, сходни или допълващи се на пазара, а се задоволил да постанови решението си, без да посочи мотиви или примери в подкрепа на своята презумпция.
(1) ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146
(2) ОВ L 78, стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy