21.4.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 118/14
Жалба, подадена на 7 февруари 2012 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-63/12)
2012/C 118/22
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall, J.-P. Keppenne и D. Martin)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение 2011/866/ЕС на Съвета от 19 декември 2011 година относно предложението на Комисията за регламент на Съвета за адаптиране, считано от 1 юли 2011 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (1);
—
да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Комисията повдига две твърдения за нарушения, свързани с Приложение XI към Правилника за длъжностните лица.
Първото твърдение за нарушение е свързано с отказа на Съвета да приеме предложеното от Комисията на 24 ноември 2011 г. адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители, в нарушение на метода, приложим за адаптиране през период от осем години, завършващ на 31 декември 2012 г. С това твърдение за нарушение Комисията повдига главно правно основание, изведено от злоупотреба с власт и нарушение на пределите на компетентност на Съвета, както и правно основание при условията на евентуалност, изведено от нарушение на условията за прилагане на член 10 от Приложение XI към Правилника за длъжностните лица. Главното правно основание се отнася до факта, че на практика самият Съвет е приложил член 10, но той е направил това в нарушение на изискуемите институционални условия; така Съветът нарушил, от една страна, член 65 от Правилника, и от друга страна, членове 3 и 10 от Приложение XI. С правното основание при условията на евентуалност Комисията сочи, че при всички случаи през 2011 г. материалноправните условия за прилагането на член 10 не били налице, както впрочем е видно от два икономически доклада, които тя е представила на Съвета по негово искане. Тя счита също, че Съветът не е мотивирал надлежно своето решение.
Второто правно основание се отнася до отказа на Съвета да адаптира корекционните коефициенти, които трябва да се приложат към тези възнаграждения и пенсии, в зависимост от различните места на работа и места на пребиваване на заинтересованите лица. Според първото правно основание на това твърдение за нарушение този отказ е в разрез с член 64 от Правилника, както и с членове 1 и 3 от Приложение XI към него. С второто правно основание Комисията сочи, че този отказ е напълно лишен от мотиви в нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС.
(1) ОВ L 341, стр. 54.
Full & Egal Universal Law Academy