4.8.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 235/7
Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 21 май 2012 година — Мелиха Вели Мустафа/Директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт
(Дело C-247/12)
2012/C 235/14
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател: Мелиха Вели Мустафа
Ответник: Директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт
Преюдициални въпроси
1.
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива 80/987/ЕИО (1) на Съвета от 20 октомври 1980 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, разглеждана в съответствие със съображение 5 от Директива 2002/74/ЕО, да се тълкува в смисъл, че налага задължение на държавите членки да предвидят гаранции за вземанията на работниците и служителите в производството по несъстоятелност във всеки етап от това производство до обявяването на несъстоятелността, а не само при откриването на производството?
2.
Противопоставя ли се на член 2, параграф 1 от Директива 80/987/ЕИО, изменена с Директива 2002/74/ЕО, национална правна норма, която предвижда възможност за погасяване от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, представляващи плащания по дължими вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са възникнали само до датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато с това решение не се прекратява дейността на дружеството работодател и не се обявява неговата несъстоятелност?
3.
При положителни отговори на предходните въпроси, в случаи като процесния разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива 80/987/ЕИО, изменена с Директива 2002/74/ЕО, има ли директен ефект и може ли да бъде пряко приложена от националния съд?
4.
При положителни отговори на предходните въпроси, допустимо ли е при липса на конкретна национална правна уредба относно срока, в който може да бъде поискано заплащане от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, възникнали до датата на вписване на решението за обявяване на работодателя в несъстоятелност/и прекратяване на дейността му/, в съответствие с принципа на ефективност да се приложи определеният в националното право 30-дневен срок за упражняване на това право при други хипотези, като за начална дата се приеме датата на вписване на решението за обявяване на несъстоятелност в търговския регистър?
(1) Директива на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател
OB L 283, стр. 23; Специално българско издание: глава 5, том 1, стр. 197
(2) Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател
OB L 270, стр. 10; Специално българско издание: глава 5, том 6, стр. 149
Full & Egal Universal Law Academy