22.9.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 287/19
Преюдициално запитване, отправено от Arbeitsgerichts Nienburg (Германия) на 27 юни 2012 г. — Heinz Kassner/Mittelweser-Tiefbau GmbH & Co. KG
(Дело C-311/12)
2012/C 287/36
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Arbeitsgericht Nienburg
Страни в главното производство
Ищец: Heinz Kassner
Ответник: Mittelweser-Tiefbau GmbH & Co. KG
Преюдициални въпроси
1.
Допускат ли член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) национална законова правна уредба, съгласно която в определени браншове продължителността на минималния годишен отпуск от четири седмици може да бъде намалена по силата на колективен трудов договор?
2.
Допускат ли член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО национална законова правна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през периода на изчисляване в резултат на намалено работно време, спиране на работа или безвиновно отсъствие от работа, се отразява на изчисляването на трудовото възнаграждение за времето на отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът не получава никакво трудово възнаграждение за времето на отпуск, респ. никакво парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение?
3.
При утвърдителен отговор на втория въпрос: допускат ли член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО национална законова правна уредба, според която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през периода на изчисляване в резултат на намалено работно време, спиране на работа или безвиновно отсъствие от работа, се отразява на изчисляването на трудовото възнаграждение за времето на отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава по-малко трудово възнаграждение за времето на отпуск, респ. по-малко парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото той би получил, ако изчисляването на възнаграждението за времето на отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, получавано от работника през периода на изчисляване без такова намаляването на размера на възнаграждението? При утвърдителен отговор: какъв би могъл най-много да бъде обхватът — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законова правна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на намалено работно време, спиране на работа или безвиновно отсъствие от работа през периода на изчисляване, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?
4.
Допускат ли член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО съдържаща се в колективен трудов договор национална уредба, според която не съществува право на отпуск за тези периоди от годината, през които нетрудоспособният болен работник не е получавал нито трудово възнаграждение, нито обезщетение за общо заболяване или обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука или професионално заболяване, доколкото в резултат на това работникът има право на по-малко от четири седмици годишен отпуск?
5.
Допускат ли член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО съдържаща се в колективен трудов договор национална уредба, съгласно която право на възнаграждение за времето на отпуск, респ. право на обезщетение след прекратяването на трудовото правоотношение, не възниква през тези години, през които в резултат на трудови злополуки или безвиновно отсъствие от работа, в частност поради болест, действително не се получава никакво брутно възнаграждение?
6.
Допускат ли член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО съдържаща се в колективен трудов договор национална уредба, съгласно която правото на отпуск и правото на парично обезщетение за неизползван отпуск се погасяват с изтичането на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на отпуск, така че се ограничава възможността за натрупване на правото на платен годишен отпуск на нетрудоспособен през няколко последователни референтни периода работник? При утвърдителен отговор: по-добре и по-ефективно ли ще се придаде действие на правото на Съюза в националното право, ако подобна разпоредба от колективния трудов договор се остави изцяло без приложение или ако тази разпоредба се доразвие в съответствие с правото на Съюза в смисъл, че вместо годишен срок се прилага определен по-дълъг срок?
7.
В случай на утвърдителен отговор на един или повече от първите пет въпроса: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата на основните права и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че приложимите законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза? В случай че Съдът даде отрицателен отговор във връзка с това: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е запазено за Съда на Европейския съюз?
(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
Full & Egal Universal Law Academy